В град Грамада, самотна на един хълм, се издига двуетажна къща, минавайки покрай която години наред жителите на градчето избягват да гледат, защото ги боли. Боли ги, защото съдбата на къщата с уникална архитектура, по австрийски образец, е олицетворение на съдбата на родния им град. Първоначално частен дом, в годините на социализма къщата приютява здравната служба в градчето – заедно с тримата лекари и двамата стоматолози, там било и родилното отделение. Защото тогава в Грамада, където сега детска глъчка все по-рядко се чува, са се раждали деца. Дори една от екскурзоводките ни – Надка 
Иванова, библиотекарка в Народно читалище „Пробуда” – Грамада, развеждайки ни из стаите, отваря една от вратите и с вълнение казва: „Тук съм се родила аз”. В медицинската служба имало и две стаи за лежащо болни – една за мъже и втора за жени. Имало дори линейки.
Иванова, библиотекарка в Народно читалище „Пробуда” – Грамада, развеждайки ни из стаите, отваря една от вратите и с вълнение казва: „Тук съм се родила аз”. В медицинската служба имало и две стаи за лежащо болни – една за мъже и втора за жени. Имало дори линейки.
Макар и носталгията и болката по отминалите хубави времена да не може да бъде заличена, постепенно запустялата сграда се завръща към нов живот – мястото, където някога са се полагали грижи за физическото оцеляване на населението на Грамада, сега има мисията да се грижи за оцеляването на самобитността, на традициите и обичаите. Благодарение на спечелен от Община Грамада проект по „Програмата за развитие на селските райони“ къщата е ремонтирана и превърната в етнографски музей – остават още някои довършителни работи, но са готови някои от етнографските експозиции, показващи предмети от традиционния български бит и носии, типични за района. Значителна част от експонатите през годините жители на Грамада дарявали на местното читалище, което организирало различни
изложби, а за подреждането на експозициите в етнографския музей още повече хора се отзовали и донесли предмети, използвани някога от майките и бабите им.
В най-голямата стая са подредени именно предмети от бита на някогашните българи, които вече могат да бъдат видени само в музеите. В нея е пресъздадено как са изглеждали някога основните помещения в някогашната българска къща, т.нар. соба (сега дневна), която при нужда се ползвала и за спане. В единия от ъглите на стаята е пресъздадено средното помещение в старата българска къща, в което се е влизало – това е отджакът, с откритото огнището, на което се слагало да ври гърнето с гозбата. Може да се види и подница за печене на хляб – голяма глинена тава с железен похлупак. Марияна Перова, другата ни екскурзоводка, която е координатор дейности към Читалището, разказва и технологията за приготвяне на хляб в подницата – първо в глинената тава се слага жарава, след като глината се нагрее добре жаравата се маха и съдът се почиства, след което се слага намесеното тесто, накрая се слага металният похлупак,
върху който се насипва отново жарава. Върху синията – ниска дървена масичка, около която някога семейството се събирало за хранене, са подредени ръчно изработени глинени кастрони, които, макар и цветовете им вече да са избледнели, напомнят за сръчността на българските майстори. Могат да бъдат видени и нощви, в каквито стопанките замесвали хляба, и долап, в който се подреждала посудата. Има и похлупци – купа с плътно затварящ се капак, в която стопанките слагали бучка сиренце, за да могат мъжете да си похапнат на обед, отдъхвайки преди да подхванат отново работата на нивата – както и павурче (глинен първообраз на манерка).
Няма как да мине и без тъкачен стан, чекрък, мотовилка, вретено и всички други пособия, с които някога жените изработвали красиви платове и така обличали цялото домочадие. Разказват ни, че това стопанките правили когато се мръкнело, на свещ, тъй като през деня били заети с грижи по дома или с работа на нивата.
А грамадчани постоянно носят нови и нови неща – предмети от бита, някога ползвани от техните майки и баби, прибрани грижливо по скринове, мазета и тавани след като са заменени от модерни домакински пособия. Има и едно местно изобретение – дядото на съпруга на Марияна Перова го изработил някога. Старият грамадчанин бил дърводелец, правел главно бъчви, но всичко му идело отръки, дори сам си направил дървен струг – неговото изобретение позволявало от няколко напредени нишки да се наплете конец.
В друга стая са подредени оръдия, използвани някога на полето. Преди модерните комбайни и трактори да се настанят по нивите, повечето неща се вършели на ръка. А това време съвсем не е било толкова отдавна. Нашите екскурзоводки ни показват един от най-скоро дарените предмети – косер, или наричан още паламарка. И разказват как като ученици ги изкарвали на житните ниви, подреждали ги в редици и тръгвали да чистят паламидата, като с косера режели бурените, за да не задушават житото.
В трето помещение пък са показани мъжки, женски и детски традиционни облекла, типични за района на Грамада. Носиите са от различни периоди, като има и „по-градски”, които вместо с бродерия, са украсени с щампи. Марияна Перова си спомня, че когато била дете, по селата били тръгнали художници, които предлагали на жените не само да им украсят носиите с различни щампи, но и ковьорчета, възглавници, кюшетник (нещо като пано, но използвано за ъглите или каквото друго им донесат домакините). Може да бъде видяна и люлка за бебе, в каквито са приспивали някога децата, преди да ги е имало купешките бебешки креватчета.
Четвъртата стая на етажа е все още празна – намеренията са там да бъде подредена експозиция, посветена на историята на Грамада. Като акцентът да е върху личността на един от водачите на въстанието в Северозападна България от 1850 г. – паша Петко. Преди години от читалището организирали родова среща на негови потомци и направили родословно дърво на героичния си съселянин. Идеята е освен за паша Петко, експозицията да разказва и за самото въстание, да се покажат и документи от историята на Грамада. Най-голямата трудност обаче ще е да се намерят витрини, в които експонатите да бъдат подредени.
ТЕОДОРА Макавеева
