Епидемии винаги е имало и ще има, както и днес когато светът е обхванат от световна пандемия наречена COVID-19.
Ето как са се справяли във Видинско преди повече от век. Съхраняваното като документи и снимки във Видинския държавен архив днес как населението се е справяло с различните епидемии и какви мерки са налагани на населението звучат повече от актуално.
Масови епидемии е имало и в миналото
Документалните масиви на училищните инспекции, общинските и полицейски управления, които се съхраняват във Видинския архив, свидетелстват за мерките, които са налагани, с цел да се предпази населението от масовото разпространение. За тях припомни директорът на Държавен архив – Видин Светлана Кръстева, която посочва примери от първата половина на ХХ век.
„Със заповед от 13 ноември 1909 г. видинският кмет Димитър Балев,
разпорежда във връзка с разпространението на болестта скарлатина, всеки жител, щом забележи в децата си гърлобол, неразположеност, висока температура или изрив, веднага да съобщава в здравното заведение на общината. Най-голямата глоба грозяла ония, които не спазели заповедта. Налагане на карантина на домовете, в които има заразно болни, е най-честата мярка за ограничаване на разпространението на заразата. Сред документите на селски общински съвет Медовница са запазени актове, изготвени от общинския полицейски стражар, за глобяване на жители, които не са спазвали карантината, която пък им е наложена заради върлуваща през декември 1941 г. отново болест скарлатина. От 7 февруари 1931 г. с окръжно писмо видинската училищна инспекция информира всички училища на областта, че от 22 януари тежката форма на инфлуенцата се включва в списъка на заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване. Във връзка с това, се нарежда спрямо болните и съмнително болните от инфлуенца да се прилагат следните мерки: уединение на болния, по възможност в отделна стая, до окончателно спадане на температурата; поставяне, до колкото е възможно, на входната врата на заразеното жилище, предупредителен знак с название на болестта; текущо да се обеззаразяват отделените секрети от гърлото и носа на болния. За здравите ученици и учители са препоръчани следните общи мерки за предпазване от заразата: хигиена на тялото, миене на ръцете преди ядене, чистота на зъбите и устата, проветряване на стаите, да се избягват посещения на болни или хора, които страдат наглед от невинна хрема или простуда и особено на места, където се събират много хора, като кина, театри и др.“, разказва Кръстева, позовавайки се на съхраняваните документи.
Светлана Кръстева разказва и за мерките, които са били предприемани през 1931 г. във Видин при епидемията от инфлуенца. Мерките са същите като сегашните срещу коронавируса. Въпросът е от дистанцията на времето как са се спазвали преди век и как и до колко се спазват днес?
За да потвърди казаното, тя показва документи за това как са глобявани преди сто години видинлии за това, че не спазват карантината и не мият редовно ръцете си или пък не дезинфекцират домовете си (виж карето).
Показва и снимка, съхранявана в Държавен архив на едно от най-старите отделения във видинската болница – инфекциозното. Снимката е от далечната 1979 г., когато видинската болница е чествала сто годишнината от своето създаване през 1879 г., т.е веднага след Освобождението. Парадоксът е днес, 41 години след като е направена тази снимка може да се види колко многочислен е бил персоналът на инфекциозното отделение на болницата. Днес обаче то е закрито преди повече от десетина година и за споходилата епидемия света, България и Видин се наложи създаване на отделение, в което дори не работи нито един инфекционист. А за болните днес във Видин от COVID-19 се разчита на лекари от други специалности, които за съжаление също не достигат и се търсят доброволци и лекари от други лечебни заведения.
От Видинския държавен архив предоставиха и следните решения на Общинския съвет от далечната 1893 година, месец август, за участие на общински съветници в т.н санитарна комисия във връзка с възникнала епидемия от холера.
Решения:
1. определя се помощник кметът Цв. Ценов за член на комисията, която ще направи основна ревизия и ликвидиране сметките на Видинската сиротска каса;
2. задължават се всички съветници да участват в работата на санитарната комисия, като се редуват;
3.1. във връзка с опасността от епидемия да се раздели градът на 20 санитарни участъка; да се назначат 15 санитарни надзиратели и 5 градски агенти;
3.2. да се наемат още 3 санитарни пристави и един градски пристав, като всеки от тях отговаря за 5 санитарни участъка;
3.3. да се направят три коли за извозване на заболелите от холера и две – за мъртвите;
3.4. да се направят три бараки извън града, до старата скотобойна, в които да се коли добитъкът;
3.5. да се издаде заповед за забраняване продажбата на зелени, гнили и развалени дини, плодове и зарзават; да се заставят жителите да засипят старите и съборени нужници и да си направят нови, като осигурят за тях по 15 кг негасена вар и 8 кг „сачика брус“;
3.6. да се задължат гражданите да започнат засипването на градските блата, като това става само в празнични и почивни дни;
3.7. нужната за целта сума да се осигури от запасния фонд на общинския бюджет
Актуално нали?!
ГАЛЯ Петрова, сн. Държавен архив
И в първата половина на ХХ век най-честата мярка за ограничаване разпространението на заразните болести е налагане на карантина на домовете, в които има болни. Сред документите на Селския общински съвет – Медовница са запазени актове от общинския полицейски стражар за глобяване на жители, които не спазват карантината, наложена им заради върлуваща през декември 1941 г. скарлатина. С по сто лева са глобени:
– домакиня, която е излязла от двора си и е отишла за вода, а бунара е чак на площада;
– 11 лица, назначени от общината за пазачи на домове с карантина, които не са се явили на поста си и са допуснали в тези домове да влизат и излизат хора, с което разпространяват заразата;
– четирима мъже са глобени, че са излизали „по пътищата“, а един, че е ходил на пазар в Ружинци.
Даржавен архив – Видин, ф.243К, оп.1, а.е.140
