Появата на новия човешки коронавирус SARS-CoV-2 1 се превърна в глобален здравен проблем, причинявайки тежки инфекции на дихателните пътища при хората.
Тъй като няма специфично лечение за заболяването причинено от новия вирус, ранното ограничаване и предотвратяването на по-нататъшното му разпространение са от решаващо значение за спиране на продължаващата епидемия и за контрол на този нов инфекциозен агент. Един от многото въпроси, които днес всички си задаваме е колко дълго коронавирусите могат да оцелеят извън тялото и още дали има препарати и дезинфектанти, които са ефективни срещу тях? В отговор на тези въпроси екип от учени от Германия 2 извършват литературен преглед на цялата налична информация за устойчивостта на човешките и животинските коронавируси върху контактни повърхности, както и за начините за унищожаването им с биоцидни агенти, използвани за химическа дезинфекция, напр. в здравните заведения.
Анализът на 22 проучвания разкрива, че човешките коронавируси като: SARS-CoV, причиняващ тежкия остър респираторен синдром (SARS); MERS-CoV, причиняващ Близкоизточния респираторен синдром (MERS) или ендемичните човешки коронавируси (HCoV), могат да преживеят върху повърхности като метал, стъкло или пластмаса до 9 дни, но могат да бъдат ефективно инактивирани чрез дезинфекция на повърхностите със следните препарати: 62–71% етанол (етилов алкохол), 0,5% водороден пероксид (кислородна вода) (Hydrogen Peroxyde) или 0,1% натриев хипохлорит (Sodium Hypochlorite), познат в домакинството като белина, в рамките на 1 минута. Други биоцидни агенти като 0,05–0,2% бензалкониев хлорид (Benzalconium chloride) или 0,02% хлорхексидин диглюконат (Chlorhexidine Diglocunate) са по-малко ефективни.
Новият коронавирус (SARS-CoV-2), който наскоро бе идентифициран в Китай, заедно с коронавирусите причиняващи SARS и MERS, е третият високо патогенен човешки коронавирус, появил се през последните две десетилетия. Предаването му от човек – на човек е описано както в болнична, така и в семейна среда. Следователно е от изключително важност да се предотврати по-нататъшното му разпространение в обществените и здравните заведения. Допуска се предаването на коронавирусите от замърсени сухи повърхности, включително само-заразяване на лигавиците на носа, очите или устата при хората, което подчертава важността на детайлното разбиране на устойчивостта на коронавируса върху неорганичните повърхности. Различни видове биоцидни агенти като водороден пероксид, алкохоли, натриев хипохлорит или бензалкониев хлорид се използват в световен мащаб за дезинфекция, главно в здравните заведения.
Целта на настоящият преглед извършен от немските учени е да се обобщят всички налични данни за устойчивостта на всички известни видове (човешки и животински) коронавируси (включително SARS-CoV и MERS-CoV, както и животинските коронавируси, като вирусът на трансмисивния гастроентерит (TGEV), хепатитния вирус при мишките (MHV) и коронавирусите при кучетата (CCV)), върху различни видове контактни повърхности и да се установи ефикасността на често използвани биоцидни средства, в препарати за повърхностна дезинфекция срещу коронавируси.
Като резултат от този преглед са предоставени оригинални данни за устойчивостта на коронавирусите (върху повърхности и материали) и унищожаването им от биоцидни агенти, използвани за дезинфекция (тестови разтвори, тестове с носители, изследвания за фумигация). Данните за търговските марки на продуктите, на базата на различни видове биоциди са изключени.
Устойчивост на коронавирусите върху контактни повърхности
Повечето описани данни са свързани с ендемичния щам на човешкия коронавирус (HCoV) 229E. Установено е, че при различни видове материали коронавирусът (HcoV-) 229E може да запази инфекциозността си за период от 2 часа до 9 дни. Високата температура от 30° C или 40° C намалява периода на устойчивост на високо патогенните MERS-CoV, TGEV и MHV. Въпреки това, при 4 °C устойчивостта на TGEV и MHV може да се увеличи до ≥ 28 дни. Малкото сравнителни данни, получени за новия коронавирус от Китай SARS-CoV-2, причиняващ заболяването наречено COVID-19 показват, че той се запазва по-дълго при по-висок вирусен титър. В допълнение, е установено, че при стайна температура човешкия коронавирус HCoV-229E е по-устойчив при по-висока относителна влажност (50% ).
Унищожаване на коронавирусите от биоцидни агенти в тестови разтвори
Чрез използване на етанол (еthanol) (78–95%), 2-пропанол (2-propanol) (70–100%), комбинацията от 45% 2-пропанол с 30% 1-пропанол, глутардиалдехид (glutardialdehyde) (0,5–2,5%), формалдехид (formaldehyde) (0,7–1%) и йод – повидон (povidone iodine) (0,23–7,5%) лесно се инактивира инфекциозността на коронавируса приблизително до 4 log 10 или повече.
Натриевият хипохлорит изисква минимална концентрация най-малко 0,21%, за да бъде ефективен. Водородният пероксид е ефективен при концентрация 0,5% и време на действие 1 минута. Данните, получени за бензалкониев хлорид в разумни времена на контакт, са противоречиви. В рамките на 10 минути концентрация от 0,2% не показва ефикасност срещу коронавирус, докато концентрацията от 0,05% е доста ефективна. При концентрация 0,02% хлорхексидин диглюконат по принцип е неефективен.
Човешките коронавируси могат да останат инфекциозни върху контактни повърхности, при стайна температура до 9 дни. При температура от 30°C или по-висока, тяхната устойчивост е по-кратка. Доказано е, че животинските коронавируси преживяват още по-дълго, в продължение на 28 дни. Следователно, замърсяването на често докосваните контактни повърхности в здравните заведения е потенциален източник на предаване на вируса. До момента в литературата няма данни за предаването на коронавирусите от замърсени повърхности към ръцете на човека, затова се използват познанията ни за вируса на Инфлуенца А. При вируса на Инфлуенца А (сезонния човешки грипен вирус) е известно, че при контакт за 5 секунди може да се пренесе 31,6% от вирусното натоварване върху ръцете.
При Параинфлуенца вирус 3 ефективността на предаването е по-ниска (1,5%) при контакт между повърхността и ръцете за 5 секунди. В наблюдателно проучване е описано, че хората обикновено докосват с ръце лицето си средно 23 пъти на час, като контактът е предимно с кожата (56%), последван от устата (36%), носът (31%) и очите (31%). Въпреки че вирусното натоварване при коронавирусите върху контактните повърхности не е изследвано по време на епидемия, изглежда правдоподобно то да се намали чрез дезинфекция, особено на често докосваните и намиращи се в непосредствена близост до пациента повърхности, където може да се очаква най-голямото вирусно натоварване.
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва, да се гарантира, че „процедурите за почистване и дезинфекция на околната среда (заобикалящата среда) се извършват последователно и правилно. Старателното почистване на повърхностите на околната среда с вода и миещ препарат и прилагането на често използвани – на ниво болнични заведения дезинфектанти (като натриев хипохлорит) са ефективни и достатъчни процедури.“
Стандартната употреба на белина е при разреждане 1:100 на 5% натриев хипохлорит, което води до крайна концентрация на разтвора – 0,05%. Обобщените от немските учени данни за коронавирусите предполагат, че: концентрация от 0,1% на натриев хипохлорит е ефективна при време на действие (експозиция) 1 минута. Затова изглежда целесъобразно, да се препоръча разреждане от 1:50 за стандартна белина. За дезинфекцията на малки повърхности етанолът (62–71%) показва подобна ефикасност срещу коронавируси. 70%-ов етанол също се препоръчва от СЗО за дезинфекция на малки повърхности.
Не са открити данни описващи честотата на замърсяване на ръцете с коронавируси или какво е вирусното натоварване върху ръцете, след контакт с пациент или след допир до замърсени повърхности. СЗО препоръчва, за предпочитане да се извършва обтриване на ръцете с препарат на алкохолна основа за обеззаразяване на ръцете, например, след сваляне на ръкавиците.
Две препоръчани от СЗО формули (базирани на 80% етанол или 75% 2-пропанол) са оценени в тестовите разтвори срещу SARS-CoV и MERS-CoV , като и двете са описани като много ефективни . Не са открити „ин витро“ данни за ефикасността на измиването на ръцете срещу замърсяването им с коронавируси.
Въпреки това, в Тайван е описано, че инсталирането на станции за измиване на ръцете в спешното отделение е единствената мярка за контрол на инфекцията, която в голяма степен е свързана със защитата на здравните работници от SARS-CoV, което е показателно, че хигиената на ръцете може да има защитен ефект. Спазването на хигиената на ръцете може да е от голямо значение при епидемии, но вероятно ще остане пречка особено сред лекарите. Предаването на заразата в здравните заведения може да бъде успешно предотвратено, когато се предприемат подходящи и последователни мерки.
Коронавирусите като вируси с липопротеинова обвивка са чувствителни към липидни разтворители и като всички останали вируси към дезинфектанти, действащи като окислители. Човешките коронавируси могат да бъдат заразни върху контактни повърхности до около 9 дни в зависимост от температурата на околната среда. Дезинфекцията на повърхностите с 0,1% натриев хипохлорит или 62–71% етанол значително намалява инфекциозността на коронавирусите върху повърхности за време на експозиция – 1 минута. Очаква се подобен ефект на тези средства и спрямо новия коронавирус SARS-CoV-2.
ЦОРХВ напомня, че условията на продължаващото разпространение на епидемията в световен мащаб (в т.ч. и в Европа) и огромният поток от информация по темата, е важно да се доверяваме само на официални и потвърдени източници, за да се избегнат спекулациите и излишната паника!
В заключение ЦОРХВ, от своя страна продължава да следи ситуацията с разпространението на новия коронавирус и своевременно ще информира потребителите, компетентните институции и всички заинтересовани страни. Други информации свързани с биологични опасности в храните, зоонози и актуални проблеми по цялата хранителна верига, са налични на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ): http://corhv.government.bg/?cat=28
Д-р ДОРА Петлова,
главен експерт Дирекция „Комуникация на риска, обучение и Контактен център“, ЦОРХВ
http://corhv.government.bg/
26.02.2020 г.
