Докато светът съществува – ще има цирк!

Две камили, една от които, седемгодишният Султан, е истинска холивудска звезда – участвал в епоса „Херкулес”, лама, три коня и три понита, дресура на козички, котки, кучета, гълъби, акробатика и клоунада – всичко това и много повече, преплетени в уникален цирков спектакъл с музика и хореография, могат да видят видинлии по време на продължаващите час и четиридесет и пет минути представления на гостуващия във Видин цирк „Колозеум”, който разпъна шатри до градския стадион. Цирковата трупа от 23 души ще е в нашия град до неделя, включително, в рамките на своето турне, преминало досега през Костинброд, Враца, Монтана и продължаващо за Лом. В петък цирковото представление във Видин започва в 18:00 ч., а в събота и неделя спектаклите са с начален час 16:00 ч., като децата могат да се снимат за спомен с камилите или кончетата.

Във всеки един град публиката реагира различно по време на спектаклите, но хората, дошли на премиерното представление на цирка във Видин, реагирали с топлина и отзивчивост на целия спектакъл, разказва завърналият се в България след 15 години, прекарани в чужбина, Марин Романов, ученик на московската циркова школа, който с клоунадата си вече десетилетия разсмива и деца, и възрастни. „Наблюдавах лицата на хората, които бяха дошли – видях, че излъчват доброта. Аз усетих помощ от страна на публиката. В жанра клоунада публиката е важна – ако тя не „подаде” на клоуна, ако не реагира с отзивчивост, артистът не може да разкрие своите способности на 100% ”, обяснява той. 

Директорът и създател на цирк „Колозеум” Момчил Колев има по-прагматичен поглед – впечатленията му са, че българинът като цяло се е „свил”, защото е обеднял много. „Видин и Монтана са един тежък район – 

трудно е да накараш един човек да дойде да се забавлява, когато той се бори за оцеляването си. 

Но ние се стараем да държим ниво, да изградим добро име, искаме хората да ни запомнят с добро, където и да отидем, така че, когато отидем отново и чуят името „Колозеум”, да посетят представленията ни пак”, допълва той. А и за него децата навсякъде заслужават да имат възможност да се насладят на един качествен цирков спектакъл – затова и във Видин идва с цялата техника, с всички животни и артисти, вместо да остави част от инвентара и менажерията, за да спести от разходите. Точно защото вярва, че всички деца трябва да имат възможност да се докоснат до преживяването цирк, на всяко място, където отиде, Момчил Колев кани малчугани от домове за сираци да гледат представлението безплатно – Видин и в това отношение не е изключение. 

Спектакълът, показан пред видинска публика, е доста дълъг, но се оказва, че не е невъзможно вниманието дори на най-трудната публика – децата, да бъде задържано за такъв период от време. „При положение че изкараш на манежа невероятни камили, коне, пъргави понита, а през останалото време имаш един клоун, който грабва децата от 1 до 101 години по начин, че те са ахнали и чакат да видят какво следва, поне за час и четиридесет и пет минути хората се откъсват от реалността”, казва Момчил Колев. А Марин Романов допълва, че затова неслучайно се говори за циркова магия. 

„Колозеум” твори циркова магия вече девет години – 

през 2007 г. е първото представление на цирка. „Колозеум” е плод на любов – любов към цирковото изкуство, но и любов между двама циркови артисти. В края на 2006 г. Момчил Колев, който е потомствен цирков артист, се връща за два месеца в България – по това време той работи и живее в Америка. Тук, в родината си, среща жената, която ще стане негова съпруга – шестото поколение циркова артистка Лукреция, която по същото време е дошла от Италия, където работи. Влюбили се и решили, че искат да останат заедно, но и да продължат да се занимават с цирково изкуство – в България обаче тогава няма много възможности за реализация на цирковите артисти. Така, като плод на любовта на двамата, се ражда цирк „Колозеум”, а днес, девет години по-късно, синът им, четиригодишният Макси, е най-малкият член на трупата им и забавлява зрителите с фокусите си по време на представленията на цирка, утвърдил се днес като втория по големина в България.

Някои трупи създават лошо име на цирка, категорични са Момчил Колев и Марин Романов – това понякога отблъсква публиката. Но в цирк „Колозеум” пошлостта, вулгарността нямат място, защото най-важната публика, за която цирк „Колозеум” подготвя своите представления, е детската.  Въпреки това, подчертава Марин Романов, цирковото изкуство не е само за деца. 

„Циркът е едно сложно, комплексно изкуство, многожанрово изкуство, 

обединяващо елементи като сценична изява, костюми, музика, хореография – дори балетът, с неговите традиции, не носи толкова синтетика, колкото цирковото изкуство”, казва той. 

Чалгата няма място в цирка, категоричен е Момчил Колев, за когото циркът е културна организация – затова и когато му било направено предложение да включи в представленията си изпълнения на поп-фолк изпълнителка, отказал. „При нас хуморът, който прави клоунът, е хумор, в който няма простащина”, подчертава директорът на „Колозеум”. Има различни видове хумор, отбелязва на свой ред майсторът на клоунадата Марин Романов. „Ние се придържаме към цирковия хумор, което означава да пародираш циркови номера, използвайки елементи на акробатика, на жонгльорство”, обяснява той. 

Момчил Колев с гордост казва, че макар като трупа цирк „Балкански” да е по-голям, 

„Колозеум” е циркът, в чиито спектакли участват най-много животни, 

при това не само котки, кучета и гълъби, но и големи животни като коне и камили. Според Момчил Колев е грешка български цирк да се опитва да подражава на циркове от типа на „Цирк дю солей”, защото българската публика търси друго. „Българската публика търси в едно представление животните, нашите деца търсят забавния клоун, който ще излезе на манежа и ще се препъне, ще направи някой фокус или ще направи животно от балонче”, обяснява директорът на трупата.

Не всичко обаче е магия. Циркът в България е зле – като държавна политика или по-точно – заради липса на такава, изражение на което е и закриването на съществувалата в Министерство на културата Главна дирекция „Български циркове”, с което всички държавни циркове буквално са отишли на вторични суровини, а базата е дадена на търговски център „Илиянци”. В България не е уреден и въпросът с пенсионирането на цирковите артисти, днес тази професия на практика не е уредена законово, затова след слизането от сцена нашите циркови артисти не могат да се надяват да получават добра пенсия на база на това, че са практикували една рискова професия. 

За разлика от театралното изкуство, което е подпомагано от държавата, цирковото изкуство в България не само не се радва на държавна подкрепа, но и 

сякаш нарочно през 90-те години всичко, постигнато от българската циркова школа, е унищожено, 

с болка споделя Момчил Колев. И прави сравнение със съседна Румъния, където и до днес в румънското министерство на културата има специален отдел, занимаващ се с развитието на цирка, там това изкуство се спонсорира от държавата, насърчават се спортисти и гимнастици да влязат в цирка като артисти. 

„Заради това отношение на държавата българските циркови артисти заминахме зад граница – за нас беше много лесно да заминем за чужбина, защото ние имаме много добра школа, много добро търсене има за български циркови артисти”, обяснява Момчил Колев. Без цирк „Колозеум” и той, и Марин Романов, а и останалите артисти от трупата едва ли биха били днес в България, за да продължават традициите на българската циркова школа. 

Поредният пирон в ковчега на българското цирково изкуство обаче е влезлият в сила през миналата зима закон за забрана за дивите бозайници в цирковете, казва директорът на „Колозеум”. Според Момчил Колев е трябвало да се поставят високи изисквания, гарантиращи хуманното отношение към дивите бозайници в цирковете, да има строг контрол за спазването на тези изисквания, но да не бъде изцяло забранено в цирковите представления да  участват диви бозайници – самият той би бил склонен да направи нужната инвестиция, колкото и да е голяма тя, само и само да може да има диви бозайници в неговия цирк. Разказва, че например в Италия и Испания са отказали да лишат цирковете си от това в тях да се представят диви бозайници – българската държава обаче не е пожелала по подобен начин да защити българското театрално изкуство. 

„Държавата ощети циркът за пореден път”, 

категоричен е директорът на цирк „Колозеум”. 

Той споделя, че истинска битка е било да извоюва разрешение в цирк „Колозеум” да има камили, които да участват в спектаклите. Проблемът бил, че в българското законодателство не е изрично посочено какво животно са камилите – нито че са домашно, нито че са селскостопанско. Затова българският чиновник решил, че в такъв случай камилите трябва да са диви бозайници (тоест едва ли не приравнявайки ги с хищници като тигри и лъвове) и като такива не могат да се използват в циркови представления. И започнало едно ходене по мъките, наложило се Момчил Колев да се свърже и с развъдници за камили в Германия, за да докаже на българските институции, че дори стриктните германци са приели, че камилите са домашни животни. А и все пак да не забравяме, че и в момента на някои места камилите се ползват за мляко, за вълна, дори за месо, както и като ездитни животни. Освен това камилата заедно с коня са сред първите животни, които са одомошени. „България сме последната държава в Европа с керван камили – долу, до Тополовград, е имало много камили, през времето на Втората световна война дори последният керван камили го крадат германците, за да пренасят за Германия оръжие и техника, българите обаче скриват в една пещера малки бебета-камили и така в България все пак остават от тези животни”, разказва Момчил Колев. Тази традиция в използването на камили в България обаче не била достатъчна, за да убеди българските институции – наложило му се да извади всички европейски директиви, за да докаже, че камилите са домашни животни.

Пътуването на една трупа е съпътствано с постоянни сблъсъци с институции – електроразпределителни дружества, ветеринарни служби, общински управи и т.н., правят се постоянни проверки както от пожарната, така и от ветеринарните отдели към Областните дирекции по безопасност на храните, подават се безброй молби за разрешителни и уведомления, плащат се такси за какво ли не. Всичко това, разбира се, струва пари. 

Циркът като цяло е скъпо изкуство – 

за да дойде „Колозеум” във Видин, са нужни четири тира и няколко други камиона, които да докарат хора, животни и съоръжения, както и кран, с който се повдига конструкцията на цирка, отделно има разходи около издръжката на животните, за заплати и осигуровки на артисти и работници, за поддръжка на инвентара. Цирковият бизнес трудно може да направи някой в България богат – Момчил Колев не крие, че доходите му идват от други бизнес начинания, нямащи нищо общо с цирковото изкуство. Именно това му позволява да продължава да обикаля с трупата си и да приема философски нещата, знаейки, че понякога ще играят спектаклите си пред препълнени трибуни, а друг път зрителите ще са по-малко от 100 души. „Нещата, които ми носят доходи, са далеч от моя смисъл на живот, далеч от моите мечти, далеч от моите желания – мен ме интересува да съм щастлив, сърцето ми да е доволно”, споделя директорът на цирка.  

Заради тази вътрешна потребност да творят циркова магия, въпреки многото неуредици и пречки, Момчил Колев и Марин Романов продължават да обикалят с цирка от град на град. „Не може всеки един човек да бъде цирков артист – ние сме по душа пътешественици, романтици. Повечето хора са домошари, ние сме по душа волни птици, обичаме постоянно да сме в някакво приключение, да сме на ново място, да сме в нов град, да се запознаваме с нови хора. Общо взето сме хора с широки сърца”, простичко казва Момчил Колев. Заради това, че цирковите артисти са по-особена порода люде, рядко бракове между циркови артисти и хора, нямащи нищо общо с това изкуство, са успешни – или артистът се оказва неспособен да пусне корени, или брачният му партньор не може да се приспособи към живота на път. 

Но Момчил Колев и Марин Романов са единодушни, че винаги ще има хора, които ще жадуват да са все на път и които ще превърнат цирковото изкуство не само в своя професия, но и в свой начин на живот – така че в цирка винаги ще има следваща генерация от млади артисти. Затова и Момчил Колев е категоричен: „Докато светът съществува – ще има цирк! Докато има деца – ще има цирк!”. 

ТЕОДОРА Макавеева