При голям интерес, както от страна на публиката, така и на изпълнителите премина десетото юбилейно издание на Турлашкия фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу” в Чупрене. Десетки състави и общо около 2000 изпълнители от Видинския край и от цяла България, а и от съседните ни страни, се включиха в превърналия се в традиция празник на турлашкия фолклор.
Негово Високопреподобие архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия, отслужи тържествен водосвет. Той пожела успех на участниците и поздрави кмета на Чупрене Ваньо Костин за това, че съумява да облагородява и подобрява облика на населеното място и на общината. „Когато дойдем в Чупрене, не можем да останем със затворени очи и да не видим обновата на това селище, която се случва с всяка изминала година – как всички обществени сгради се ремонтират, пътища се рехабилитират и какво ли още не може да бъде изброено като принос на общинското ръководство, което освен признателност и адмирации, заслужават и нашата подкрепа. Нека Бог им дарува сили и вдъхновение на всички, които се грижат за благосъстоянието на община
Чупрене!”, пожела архимандрит Антим.
Кметът на Чупрене Ваньо Костин посрещна с „Добре дошли” на десетия юбилеен турлашки събор „Када кум прасе и ти вречу” всички гости на Чупрене, дошли да видят фолкорните изпълнения, да „вкусят“ от турлашката култура, бит, традиции и кухня и да се насладят на хубавата природа на Чупрене и на още по-хубавите хора, наричащи това късче на България свой роден дом.
Когато се наливаха основите
Кметът на Чупрене си спомни началото на събора, който тръгнал с малко състави и едва петдесетина изпълнители, но с годините се разраствал. На юбилейното издание на празника в чест на турлашкия фолклор Ваньо Костин връчи награди на тримата души, благодарение на които се родила идеята за организиране на събора – Венеция Рангеловска, Сашка Големчинска и бай Васко Доцински, председател на Народно читалище „Христо Ботев – 1897 г.”, с. Чупрене. Председателят на Общински съвет – Чупрене
Богомил Станков на свой ред им връчи грамоти-похвали, похвала получи и четвъртият голям „виновник” за превръщането на „Када кум прасе и ти вречу” в един от най-значимите празници в културния календар на Видинския край, а и на България – кметът на Чупрене Ваньо Костин.
Венеция Рангеловска разказа как преди 10 години е започнало всичко: „Турлашкият фоклорен събор „Када кум прасе и ти вречу” се роди от идеята, че за турлаците не се знае много, не се говори и пише за тях – затова през есента на 2005 г. читалищното ръководство разработи един проект, с който кандидатства пред Министерството на културата, именно за организиране на този фолклорен събор. За добро или лошо – аз мисля, че беше за добро – проектът не беше одобрен и ние съвсем по турлашки, на инат, решихме да го организираме и проведем със собствени сили. Така на 8 април 2006 г. в салона на читалището се проведе първият турлашки фоклорен събор „Када кум прасе и ти вречу” с осем колектива и много малък брой на участниците. През 2007 г. в събора се включи и Фолклорен ансамбъл при дом Омладине, гр. Зайчар (Сърбия) – това беше първото ни международно участие. През 2010 г. Турлашкият фолклорен събор беше включен в националния културен календар. С годините славата на събора се разрастваше и тъй като вече не можеше всички желаещи да участват да се съберат в рамките на един ден, се реши мащабът му да се разгърне в рамките на два дни, а през 2014 г. – и в рамките на три дни. Всичко това ние постигаме благодарение на подкрепата на Община Чупрене – главно в лицето на кмета на общината Ваньо Костин. И така стигаме до настоящето – през тази година Турлашкият фоклорен събор вече се провежда под патронажа на Министерството на културата. Надявам се в бъдеще той да се разраства все повече и повече и да пребъде в годините”. Венеция Рангеловска завърши своята ретроспекция съвсем по турлашки, с пожеланието:
„Господ здраве да ни дава, за да е жива турлашката слава!”.
Именно за да пребъде славата на турлаците, в Чупрене година след година организират Турлашкия фолорен събор. „Защо провеждаме този събор? Опитваме се да съхраним нашия турлашки бит, да покажем какво излиза изпод сръчните ръце на турлакините и на турлашките майстори и занаятчии”, обясни кметът на Чупрене Ваньо Костин. Затова за поредна година, освен песни, танци и обичаи, в рамките на събора беше организирана дегустация на местни гозби – баница от ориз, посън боб, претъркан компир и др., а посетителите имаха възможност да разгледат изложба, показваща предмети от някогашния бит на турлаците.
Общо 15 състава излязоха на сцена през първия ден, а за финал организаторите подариха на жителите и гостите на Чупрене концерт на Поли Паскова, последван от нестинарски танци и изпълнения на сръбския оркестър Zlatne Kocije. През втория ден в рамките на фоклорната програма своя талант демонстрираха общо 33 състава. Гвоздеят на съботната програма беше концерт на поп-фолк изпълнителката Ивана. През третия и последен ден на Турлашкия фолклорния събор „Када кум прасе и ти вречу” още 33 формации показаха своя талант било то в народните песни, или в танците, като за финал на сцена излязоха изпълнителите от КСТ „Огоста Денс” – Монтана.
НИЕ
Що за люде са турлаците?
Турлаците се отличават с типичния си говор. Самият девиз на събора е турлашки и в превод означава, че когато кумът обещава на сватбата, че ще даде това и онова, младото семейство трябва да е готово да приеме подаръка веднага, в случай че кумът се откаже. В метафоричен смисъл това означава, че когато в живота нещо ти се дава, ти трябва да имаш готовност да го вземеш, че после може и да съжаляваш.
Какъв човек е турлакът? Ето как организаторите на фолклорния събор в Чупрене отговарят на този въпрос: гостоприемен, по-работлив, турлаците са хора здрави, смели, буйни по нрав, хитри, будни по ум; турлакът пие вино, яде люти чушки, беден е, но богат по душа, доверчив, горд; турлаците са изконна част от българите, с традиции, пазени от години, умеят да се веселят; разговорливи са и в същото време са стеснителни, пестеливи, честни, с чувство за хумор и находчиви, добродушни, сурови хора, които живеят в Балкана, стойностни хора.
Откъдето и да го погледнем, турлакът е странен човек. Чудат е не само езикът му, самобитни са и обичаите, вярванията, суеверията му. Така например, турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред Бога, колкото пред зверове, треви, растения. Затова турлаците си имат и Мечкинден, и Мишинден, и Вълчиден, и всякакви змейови празници. Дойде ли празник обаче, турлаците са на хорото – играят и пеят. Дори и в днешни дни се прави баене срещу уроки, цървенка. За уроки се гасят въглени в самодивска паничка със самодивска лъжичка и се изричат специфични думи. За цървенка пък баенето се прави с перо от гъска.
Освен с говора и с вярванията си, турлаците са известни и с кухнята си. Затова ако решите да отидете при турлаците в Чупрене, задължително поискайте да ви направят поне една от традиционните си гозби. „Бел муж” – ястие, което се използва предимно за мезе и се приготвя от несолено прясно сирене и брашно. Наподобява леко вкуса на кашкавала. Друго характерно ястие е „Оцът” – своеобразна салата, която се приготвя от суха чушка, краставици, копър, пресен чесън, вода и оцет. Жените обичат да гощават и с пълнени чушки с боб или с „Дзипка” – ястие от сухи чушки, праз лук, фасул и брашно.
