Движение иска истината за 1913-а година да влезе в учебниците

Новоучреденото Национално движение „Памет за 1913” иска от името на всички синове и дъщери на изстрадалите тракийски родове истината и достойното място за злокобната 1913 година в историята на държавата ни. 

Учредителите на движението организират пресконференция на 15 декември (неделя) от 11 ч. в пресклуба на БТА в София.

По време на пресконференцията ще говорят историци, ще говорят писатели, ще говорят потомци, наследници на набитите на кол, заклани като ярета, изгорени живи деца, жени, мъже, старци в Източна и Западна Тракия. Над 18 000 са изтезаваните и убити по възможно най-жестокия начин българи. „Това, което е станало от юли до октомври“, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане“. 30 процента от населението в Тракия е избито, паролата е – физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин. 

На пресконференцията ще бъде подкрепено и писмото на 33-мата български интелектуалци по повод извършените кланета при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и 100-годишнината от геноцида над тракийските българи (1913 г.). В него те настояват Парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. възродителен процес! 

За драмата, за погрома на тракийските българи съвременниците ни не знаят почти нищо. Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г. 

„Сто години след кървавите събития ще заявим, че нас ни има, и че никой няма право да обрече страданието на забрава“, казва инициаторът на Националното движение „Памет за 1913” Иван Бунков, гл. редактор на вестник „Нов живот”.  

И добавя: „Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг към пръстта, където са закопани костите на дедите ни. Духът им не почива в покой, щото съдбата им тъне в забвение. „Памет за 1913” не иска мъст, нито власт, нито разединение. Иска просто истината за 1913-та. Такава, каквато изглежда днес с възможните различни гледни точки. И тази истина да влезе и в учебниците, и в медиите, и в обществото. И в паметта на нацията.“