Новата 2020 година не започна така, както очаквах. Пожарите в Австралия, смъртта на Коби и дъщеря му, страхът от Трета световна война и не на последно място – новият Коронавирус.
Светът посрещна Новата година с новината за нов мутирал вирус, причиняващ пневмония, идентифициран по-късно като Covid-19. Зараза, която се предава лесно от човек на човек и която не се повлиява от известните методи на лечение. Епидемията, тръгнала от пазара на китайския град Ухан, обхвана и промени целия свят.
На 8 март бяха регистрирани и първите случаи в България. Народът беше обзет от паника и започна едно масово презапасяване!…
Няколко дни по-късно, на 13 март, българското правителство гласува извънредно положение. Животът на всички ни се промени с налагането на карантината. Може би чак тогава много хора осъзнаха колко е важна свободата, която имахме. Отмениха Европейското първенство по футбол и за пръв път в мирно време – и Олимпийските игри. Светът е изправен пред едно изпитание.
Да си дъщеря на лекар по време на пандемия… Аплодисментите в 21:00 часа вече се превърнаха в една своеобразна традиция. По този начин изразяваме нашата подкрепа към лекарите, медицинските сестри, лаборантите и всички, които са в първите линии в борбата с коронавируса. Баща ми е общопрактикуващ лекар в Дунавци. Всеки ден при него минават десетки пациенти, като няма как да знае кой кога се е прибрал от чужбина. Цялото ни семейство е наясно с риска, на който сме изложени. Например днес беше уставен втори случай в област Видин и познайте от къде? От Дунавци, и по стечение на обстоятелствата – пациент на баща ми. Мога да кажа, че съм горда с него. Изпълнил е всичко както трябва по инструкции и се е мобилизирал, в името на човешкия живот. Не мога да не отбележа, че и заболелият също е изпълнил необходимите изисквания, като се е обадил по телефона и по този начин не е застрашил живота на околните. Попитах тати дали се страхува от това, което се случва. Исках да ми отговори от гледната точка на лекар, а не на родител. Отговорът му беше кратък: „Избирайки тази професия, страхът повече никога не е опция“.
Самата аз искам да стана лекар и примерът не само на баща ми, но и на всички лекари, ме мотивира още повече. Искам да помагам на хората и при една такава евентуална ситуация въобще не бих се замислила как да постъпя. Искам още от сега да изключа думата „страх“ от речника си и да я заменя с „мога“ и с „ще се справя“.
Възхищавам се на всички доброволци, които се включват в борбата срещу вируса. В първите редици с гордост мога да заявя, че има лекари и от Видин!
Ден 20-и от карантината… В първите дни от изолацията се чувствах като в къщата на Биг Брадър, но вече някак свикнах, защото знам, че е за добро. Реално всеки мой ден протича почти по един и същ начин. Започва с брифинга на генерал Мутафчийски и новините, (мисля, че толкова новини не съм гледала през целия си съзнателен живот!), после закусвам, оправям се и сядам пред устройствата, за да започне поредният ден онлайн обучение. Искам да благодаря на нашите преподаватели за всичките усилия, които полагат, за да може нашето обучение да е достъпно и приятно. В началото ми беше доста странна цялата работа и не можех да си организирам времето, но днес вече мога да заявя, че успях да си устроя график. Въпреки това, предпочитам нормалното обучение, не заради друго, а заради живия контакт. След училище обядвам и съм си определила малко време за почивка. После се залавям с домашните и уроците и докато се усетя, денят вече е минал. Вечер отново гледам новини, за да съм информирана за актуалната обстановка. Или накратко, денят ми започва и завършва с новините!
Какво ще е първото нещо, което ще направя, когато карантината приключи? Не, няма цял ден да съм навън, както се очаква. Да, ще се видя с приятелите си, ще се разходя и ще подишам малко чист въздух, но мисля, че вече ще гледам на света по малко по-различен начин. Ще ценя повече свободата, която имам. И вече съм сигурна, че няма да мрънкам, когато ме буди алармата за училище.
Не мога да не спомена и задължителните правила, които трябва да спазваме, дори да ви се струва банално повтарянето им, но те са наистина важни! Мийте редовно ръцете си и спазвайте карантината! Избягвайте социалните контакти и местата със струпвания на хора! Носете маска и ръкавици! Ако чувствате неразположение или имате съмнение, че у вас се проявява някой от обявените симптоми на Covid-19, незабавно потърсете лекарска помощ! Трябва да следваме инструкциите, за да можем да излезем от кризата.
Накрая искам да кажа: Хора, не подценявайте ситуацията и помислите не само за вашето здраве, но и за това на близките ви! Аз вярвам, че заедно можем да се преборим със заразата. А какъв ще бъде светът оттук нататък? Това предстои да разберем… Пазете се и бъдете здрави!
ЗА ДОБРОТО НА ВСИЧКИ, ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ!
ИВАННА Иванова, 9 “а” клас, ППМГ „Екзарх Антим I“ – Видин
