Да научиш едно дете да мисли – това е мисията на учителя

Няма по-благородно занимание, или по-ценно за държавата, от това на този, който възпитава израстващото поколение, казва древноримският политик и философ Цицерон. Днес, обаче, да си учител далеч не е най-престижната професия. И въпреки това има млади хора, избрали точно учителското поприще. И тяхната история си заслужава да бъде разказана…

Учителската професия избра мен, не аз нея. Това ми отговаря Геновева Целкинска, когато я питам защо е решила да стане учителка. „Имах такъв курс в университета и първия час, когато влязох в базово училище във Велико Търново, се влюбих в професията, вече нямаше как да се откъсна от нея. Много ми хареса – да работиш с деца, с млади хора е много зареждащо”, разказва Геновева. През смях обяснява, че подобно на всички учители, вече брои годините не като календарни, а като учебни и всяка учебна година се изнизва сякаш неусетно.

В университета тя следва история и след това изкарва магистратура по география и икономика. Първоначално няма планове да става учителка – чак през третата година от следването си, когато изкарва педагогически курс, се насочва към тази професия. А може би този избор не е чак толкова изненадващ, защото Геновева е трето поколение учител – и дядо й, и майка й са били педагози и сега тя върви по техния път и преподава история и цивилизация на ученици 5-7 клас, а неотдавна беше отличена за „Проспериращ учител на 2016 година” в прогимназиален етап. 

Геновева влиза в учителската професия през 2012 г. – първоначално преподава в СОУ „Христо Ботев” – град Грамада, като през първата година е възпитателка, а след като учителят по история в школото се пенсионира, младата педагожка заема мястото му. През септември 2015 г. тя сменя училището, като става част от колектива на ОУ „Иван Вазов” – град Видин. 

Споделя ми, че работата на учителя е трудна, защото трябва да мотивираш децата да искат да се учат. Особено трудно е в малките населени места – това Геновева е научила при престоя си в грамадското училище. „В малкото населено място учениците нямат голяма финансова възможност. Особено е трудно от осми клас нагоре, когато учебниците се купуват от родителите, а те не винаги могат да си го позволят – част от учениците ми в Грамада идваха без учебници. И тогава за мен като учител предизвикателството беше да намеря подходящия начин да преподавам материала – например използвайки много различни интернет сайтове”, обяснява младата учителка. 

Във видинското училище Геновева също се стреми максимално да включи новите технологии в процеса на преподаване, като често възлага на учениците да правят презентации и редовно използва мултимедия, за да илюстрира учебния материал, който преподава. А най-важното, убедена е тя, е учениците да се научат как да търсят и намират сами нужната им информация. 

Едно от изискванията, на които трябва да отговаря съвременният учител, е да има въображение, така че да направи часа интересен за своите ученици, казва Геновева. „Така както на мен преди години моите учители са ми преподавали – да се изправиш пред класа, да разкажеш урока, да продиктуваш плана – днес няма да се получи. Налага се да търсиш това, което е интересно и достъпно за децата”, смята тя. 

Убедена е, че в това отношение младостта й е предимство, затова е категорична, че във видинските училища има нужда от млади учители. Защото един млад учител е носител на свежите идеи и, излизайки от университета, е имал възможност да ходи в базови училища в по-големите български градове и да види там как се случват нещата. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че младият учител също така е на „ти” с новите технологии, така че по-лесно може да намери общ език със съвременната младеж. Но според нея основната пречка повече млади хора да изберат учителската професия е все още доста ниската стартова заплата, с която един начинаещ учител започва. 

Геновева споделя, че учителите в България нямат достатъчна свобода, за да определят сами начина на преподаване. Разказва, че е имала възможност да посети училища в Англия, наскоро по проект ходили и до Италия, където видяла как се работи в италианските училища – начинът на преподаване е много по-различен. „В английските училища, например, нямаше учебници – всяко дете си имаше таблети и учителката, също с таблет, разпределяше интернет сайтове, в които учениците сами търсеха информация според темата на конкретния урок. При изпитване – всяко дете там решава тест на таблета си, а учителката на своя таблет вижда всеки един от учениците какъв отговор дава. Има много да ги гоним”, със съжаление казва Геновева. Допълва, че все пак в ОУ „Иван Вазов” в технологично отношение нещата стоят доста добре – всяка стая е снабдена с мултимедия, така че учениците няма нужда да се местят от един кабинет в друг. 

Работата на учителя не се изчерпва до часовете, в които влиза, подчертава Геновева. Разказва, че тя например е ръководителка на клуб „Млади възрожденци” в ОУ „Иван Вазов”. Учителската професия изморява – повече психически, отколкото физически, но работата с ученици зарежда, отбелязва младата учителка. Затова, въпреки всичките проблеми и трудности, тя препоръчва на младите хора да изберат професията учител. „Така както един ден може да си много изморен, като влезеш в някой клас и видиш учениците – желанието им за работа, знанията – си казваш: „Хей, има смисъл от това, което правя”, споделя Геновева. Успехите на учениците – това е най-голямата награда за един учител, категорична е тя. С гордост преподавателката ми разказва за своя ученичка от видинското основно училище, която се класира на национална олимпиада по история, като печели първо място на областната олимпиада и единствена от Видин е класирана за националния етап.

„Работата с деца ми харесва. Да научиш едно дете да мисли, това е най-важното за мен – да науча учениците си да мислят, а не да повтарят като папагалчета заучения учебен материал. Искам да провокирам учениците си да мислят”, подчертава младата учителка. Казва ми, че за нея най-важният въпрос е „Защо?” и тя го задава често на учениците си, за да ги провокира. „Основната мисия на учителя е да създаде хора, способни да мислят самостоятелно. Защото тези ученици утре ще управляват държавата, от тях ще зависи утрешният ден, така че те трябва да са едни мислещи хора”, споделя Геновева.

ТЕОДОРА Макавеева