Как едно невнимание може да промени живота ти и как дори една направена крачка може да е малко чудо – това разказва следващата история. Историята на 32-годишния Георги Георгиев от Видин.
Една ноемврийска вечер, прибирайки се към квартирата си в София, Георги претърпял инцидент, който го приковал към инвалидната количка. „Прибирах се към вкъщи. Минах по едно мостче, по което съм минавал много пъти, но този път се подхлъзнах и се озовах във Владайска река. Това се случи на 6 ноември 2016 г., една седмица преди рождения ми ден“, споделя видинлията. „Усетих едно изтръпване в краката, но си мислех, че ще мине. След това осъзнах, че няма да е толкова лесно, но не съм очаквал да е чак толкова голяма беля“, разказва Георги.
Като се свестил, започнал да вика за помощ, после дошла линейка. „Явно някой е чул виковете ми и е извикал линейката. В началото като пристигнаха, ме помислиха за бежанец, наркоман и какво ли още не, но аз вече бях в съзнание – нито съм бил пиян, нито нищо. Дадох си документите и ме качиха в линейката“, казва младият мъж. Мъките на Георги продължили при приемането му в болницата. Той споделя, че започнали да го подхвърлят като топка – от едната кушетка на другата, оттам на леглото. Никакво отношение от медицинския персонал като към човешко същество, с болка разказва Георги.
После дошли изследванията – именно след направен ядрено-магнитен резонанс станало ясно колко сериозно е положението и че операцията е неизбежна. Видинлията имал травма на L1 поясен прешлен, сплескани нерви, пукнат 9 торакален (гръден) прешлен. „Нараняването беше сериозно, но винаги може да е и по-зле. Хубавото при мен беше, че не ми беше прекъснат гръбначният мозък, а само имаше притискане, което създава компресия“, обяснява Георги.
Друго, с което се сблъсква видинлията, било, че въпреки че бил приет по спешност, му заявили, че докато не плати 8300 лева, няма да го оперират. „След като платихме, ме взеха веднага за операция, която продължи 4 часа. След това ми казаха, че от мен си зависи, но са ми малки шансове да се възстановя. Не ми даваха надежда. Обясниха ми, че ще ми трябват 3-4 месеца, дори за да седна в инвалидна количка, но аз успях много по-рано. На втората седмица, на контролния преглед, бях вече в количка и докторът не можа да повярва“, спомня си Георги.
Едно от най-трудните неща за него била неизвестността – всеки лекар, до чието мнение се допитвал, му давал различно време за възстановяване. Един казвал 10 години, друг – 5 години; някои му казвали, че трудно ще си стъпи на краката, а други – че това никога няма да се случи.
Дотук сигурно си мислите, че това е история на отчаянието. Грешите. Разказваме ви една история за надеждата. И за силата на човешката воля.
Защото Георги не се отчайва – бил сигурен, че ще стане от инвалидната количка, просто било въпрос на време. След операцията младият мъж продължил лечението си с рехабилитационни процедури в България, но без успех. Щастието му се усмихнало, когато се свързал с Фондация „Докосни щастието“. Тази Фондация е създадена да помага на хора като Георги, на които лекарите не дават шанс за възстановяване, както и да помага на деца с детска церебрална парализа, обяснява Георги. Именно благодарение на Фондация „Докосни щастието“ младият мъж успява да постигне много.
Той се запознава с Теодора Игнатова, председателка на неправителствената организация. За Теодора Игнатова Георги разказва, че тя приема всеки случай лично и полага всячески усилия да помага на хората, обърнали се за помощ към Фондацията. От „Докосни щастието“ Георги бил насочен към д-р Джихан Абазович, който е специалист по спешна помощ и травматология. Въпреки че е сравнително млад, д-р Абазович вече е едно от големите имена в областта на регенеративната медицина, в която се използва нашето собствено тяло за лечение и възстановяване – при този метод се използват основно компоненти от кръвта и стволови клетки, за да се стимулира тялото само да се възстанови, обяснява Георги.
Д-р Абазович идва и в България и преглежда в клиника в София, но видинлията се лекува в Нови Сад, Сърбия. „Три такива процедури направих и вече осъзнавам как с всеки изминал ден постигам напредък. Лекувам се в Сърбия, защото, за жалост, в България медицината е много изостанала. И сега никой не може да се ангажира, че възстановяването ми ще е на 100%, но поне ще мога да живея един нормален живот. И вече нямам притеснение дали ще мога да ходя, въпреки всичко, което ми бяха казали“, пояснява Георги.
Допълва, че се е отказал да ходи по наши доктори, защото дори по документацията, която му дали в България, има 4 различни диагнози и не му давали шанс за възстановяване. „Аз отказвам да слушам тези български лекари и знам, че имам шанс“, заявява видинлията. Георги определя д-р Абазович като светило в своята област и с вълнение разказва, че още при първия преглед специалистът му казал, че ще проходи отново. „Доктор Абазович не дава празни обещания, той дава надежда на хората. Аз му повярвах и резултатът е налице. Сега продължавам с рехабилитацията и тренировки. Оттук нататък това ми остава, но нямам болки вече. Вече стъпвам на краката си. Очаква се до 1 година да проходя, може и по-скоро да е. Аз вярвам, че ще стане по-скоро. Всичко зависи от мен. Аз каквото трябва ще го направя, но ще си стъпя на краката“, категоричен е видинлията, за когото най-важното е да проходи и да може отново да работи, за да изкарва сам прехраната си.
Георги разказва, че благодарение на Фондация „Докосни щастие“ няколко деца също са получили възможност да се лекуват при д-р Абазович. „Има огромен шанс за напредък при деца с детска церебрална парализа, които са получили тази терапия. Има и още един човек от Видин, на когото също му предстои такава процедура“, посочва 32-годишният мъж.
Георги е благодарен за протегнатата в помощ ръка в момент, когато най-силно се нуждаел от това. Затова и младият мъж иска да предаде доброто нататък. „Сега аз също съм част от Фондацията, доброволец съм, и помагам с каквото мога. Моето желание е да помагам на хората. Важното е да отворим сърцата си и да помагаме на другите, да бъдем добри. Заедно да докоснем щастието, това е целта“, споделя Георги.
В заключение Георги Георгиев отправя послание към хората, които имат подобни на неговия проблем: „Вярвайте, няма невъзможни неща“. А всички останали младият мъж призовава да помагат – кой с каквото може. „Трябва да бъдем единни като общество, да си протягаме един на друг ръка – вярвам, че това е възможно“, казва Георги Георгиев.
МАРИЯНА Герасимова
в. "НИЕ", бр. 100/17 декември
