Връх Миджур – видинският Еверест

4 август, събота. Най-после на върха сме, кота 1168 м и „кацналата“ 333 пирамида, украсена по свой стил и непожалена от вандалите. Около 50 души бяхме видинската група, но на талази прииждаха нови и нови туристи, повечето млади хора. От направената по-късно справка се установи, че на върха са били около 130-150 души, а предната събота са били 40 туристи от гр. Белоградчик.
Разговорите бяха за върха, за срещите – има туристи, които се срещат само на върха година след година. Всички правихме много снимки и гледахме в четирите посоки. Ето масивът на Миджур, на който сме стъпили. Отсреща е масивът на Оба връх, зад него Остра чука, проходът „Св. Никола“ и масивът на вр. Хайдушки камък – 1721 м, а зад него са върховете Голаш, Бялата вода и Берчина чука. По продължение на Стара планина се виждат върховете Мартинова чука, Голямата чука, Вража глава, Трите чуки и Копрен. Под нас са изворите на р. Лом, а от другата страна на склона е река Тимок. Оглеждахме планинските върхове в Сърбия – гламите (7 на брой) и достигаш до забележителния Бабин зуб, 1757 м – център на ски туризма, посещаван от много видинлии.
Труден ли е върхът за изкачване? Да, тежък е, но всеки здрав човек, може да се справи, стига да вложи необходимото усилие. Отново призовавам младите поне веднъж в живота си да стъпят на благословения връх – с това ще докажете на себе си физическата и психическата си устойчивост, а и ще се насладите на красотата на природата, обогатена с история и култура.
Към нас на върха се приближи една група, от шумните възгласи разбрахме, че са братята сърби. Те бяха около 20-ина човека от гр. Добриня, водени от момиче – красивата Лора. Групата демонстрира задружност и отборно чувство при кота 333. Имаше и други сърби от Зайчар, Княжевац, Ниш.
Първият достигнал върха този ден беше, естествено, от с. Горни Лом. А още при изкачването срещнах две момичета от същото село – бяха преодолели върха и се връщаха, сякаш бяха на разходка. Е, планински девойки! На върха срещнахме туристи и от Чипровци, Мартиново, Белоградчик, Монтана, Стара Загора, София и др.
Последва и атракцията на Миджур – най-титулования връх по отношение на фотоизложби. Всяка година се поставя на върха фотоизложба, като и тази година тя предизвика интерес. Туристите заснеха изцяло поставените около 100 фотоса.
Част от туристите се събраха на традиционната за всяка година групова снимка. Кулминацията, както винаги, бе изборът на „Мис Миджур“. Комисия в състав: председател Любен, секретар на ТД „Бонония“, и членове Тошо, Пламен и Веско, определи 24-годишната Магдалена Венелинова Максимова, зодия Риби, от Видин, за „Мис Миджур 2018“. Нейни подгласнички станаха Йоана и Анна. Беше избрана и „Минимис Миджур 2018“. С лентата се обкичи 13-годишната Изабел Джордже – Кристиян Чукате, зодия Скорпион. Тя е от Видин, но живее и учи в Крайова. Убедих се в нейното зряло мислене. Тя казва, че Крайова е чист и красив град, за Видин – че е незабравим, харесва го, а най-важната даденост тук е р. Дунав. Сега се е убедила и в невероятната природа и изживяването Миджур. Това го каза на майка си в хижата „Миджур“ при гостоприемните хижари Пепа и Милчо, консумирайки чай с 12 билки и мед от околността.
Но да се „върнем“ отново на върха – на Миджур пристигна и ветеранът-турист Трифон Тошев, който в този ден изкачи и Оба връх (2033 м) – близнакът на връх Атон (2033 м) в Света гора. Това му е 10-ият връх за тази година. На върха пристигна и водачката Анжела – председателка на пешеходния туризъм, която осигуряваше безпрепятствено движението на туристите. На върха пристигнаха и трите 17-годишни момчета със сланотрънски корен – Илиян, Галин и Кристиян. Бяха видимо уморени, но веднага се включиха в снимките със сръбкинята Лора и с избраницата за минимис Изабел. Толкова снимки не съм правил, както и останалите. Всеки искаше да се снима с хубавите момичета, само аз пропуснах.
29-ото издание на традиционното изкачване на благословения връх бе в чест на 1300 г. кан Тервел. На върха отбелязахме и 1 година от кончината на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан и на туристката Зархина – жена ми.
Връщането – кой казва, че слизането е леко, за мен не беше. Напуснахме върха, изпратени от двамата швейцарци, които бяха в групата на сърбите. На третия връх от петохълмието срещнахме групата на Роза Попова от Екокомисия Видин, която идваше от най-продължителния маршрут – от с. Чупрене до хижа „Горски рай“ (4 часа) и на следващия ден до връх Мижджур (6 часа). Следваше 336 пирамида, Мечата скала, новопостроените сгради за отдих и тук на една поляна срещнахме фамилия Живкови от Горни Лом, които живеят в Белоградчик. Бяха на пикник и ни посрещнаха с вкусна балканска баница. После спуснахме Козя гърбина. Умората беше силна, близо 3 км придвижване по реката. Посрещнаха ни в хижа „Миджур“.
Успехът на цялото начинание се дължи на д-р Борислав Милчев – председател на ТД „Бонония“, Николай Цветков и Гранична полиция. Миджур 2018 завърши. Среща на върха ще има отново през 2019 година, с пожелание за 300 туристи на 30-ото издание.
БОГОМИЛ Петров
бр. 65-65/13 августа