Проблемът с работещите бедни като част от общия преход към дъното в България през последните десетилетия беше обсъден на среща-дискусия във Видин – мястото, където по официални данни работещите получават най-ниските средни работни заплати в страната, а безработицата е далеч над средната за България. Участие в дискусията взеха граждани, икономисти, социолози, журналисти, синдикалисти, на събитието присъстваха и председателят на Областната и на Общинската организация на БСП – Видин Димитър Велков, както и председателят на 42-ото Народно събрание Михаил Миков. Форумът бе организиран от Сдружение „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции.
Ваня Григорова, председател на Сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в КТ „Подкрепа“, заяви по време на срещата-дискусия, че днешната икономическа ситуация е предпоставена още преди 30 години, когато се избира по какъв път на прехода да върви България. „Тогава България е била на кръстопът – имало е най общо два варианта. Единият е бил т.нар. „План Столерю“, който е на държавния секретар на Франция – този план е бил с много по-ниска социална цена на прехода. Там също е имало отчасти заложена приватизация и концесии на обществени услуги и на предприятия, но не толкова шоково и не толкова силно разграждащо, каквото е било предложението на Международния валутен фонд и Световната банка. За съжаление, тук ще цитирам покойния вече Кръстьо Петков, той казва: „Франция ни даваше акъл, но не ни даваше пари“. Това донякъде е обусловило избора, който сме направили – да направим реформите веднага и шоково, за да дадат те бърз резултат, като са очаквали след година-две да има бързо възстановяване. Знаем, че тези година-две продължават вече 30 години… За съжаление, не успяхме да изплуваме толкова бързо от блатото, в което донякъде и сами се насадихме“, посочи Ваня Григорова.
Тя отбеляза, че средствата, които България получава от Международния валутен фонд и Световната банка всъщност са кредити с по-ниска лихва от пазарната, а срещу тях България се задължава да изпълнява определени условия, които най-често са свързани с приватизации, раздържавяване, концесии, намаляване на социалния сектор, намаляване на ролята на държавата въобще. Видин е един от регионите, който е особено засегнат от тези процеси, категорична бе Ваня Григорова.
От своя страна социологът Ивайло Динев коментира, че излизането от сегашната ситуация няма и не може да се случи през сблъсък и противопоставяне на етнически принцип или изостряне на други разделителни линии в българското общество. Динев заяви, че
Видин е емблематичен пример за последиците от Прехода,
в рамките на който много хора загубиха работните си места, мнозина напуснаха страната в търсене на препитание в чужбина, с което започна процес на обезлюдяване на цели региони.
По данни на финансовия министър Владислав Горанов, представени в Парламента през миналата година, 80% от работещите у нас изкарват доходи до 1000 лева, а общо 95% работят за до 2300 лева, отбеляза на свой ред социологът Николай Драганов. Въвеждане на необлагаем минимум и намалени ставки на ДДС ще се отразят веднага положително за всички тези 95% от работещите, посочи Драганов. И допълни, че повишаването на осигурителния праг пък ще добави пари в пенсионната система, която страда от липса на финансов ресурс.
Неизбежно по време на дискусията беше засегната и темата за съдбата на почти унищожената в годините на Прехода видинска промишленост. „Какво стана след икономическия преход – Видин е доста по-ниско технологичен като отрасли, като добавена стойност в индустрията и във всички сектори отколкото през 1989 г.“, заяви Михаил Миков. Той допълни, че това важи не само за Видин, но и за други градове, в които през 60-те и 70-те години са били изнесени и създадени – организирано от държавата, индустриални производства на високотехнологично равнище.
По отношение на Прехода Миков заяви още: „Малцина осъзнаха какво им се случи“. Той припомни в тази връзка, че до 1997 година в страната е действало антидъмпингово законодателство, което е пазело българското производство. След отмяната му чужди производители превземат пазара, не защото са по-качествени техните продукти, а защото са действали с непазарни методи – например чужда компания е продавала под себестойност автомобилни гуми в България за известен период, за да изтласка българския производител „Видахим“ от пазара, след което увеличава цената многократно, обясни Миков.
„Видин от промишлено-аграрен район се превръща в един чисто аграрен район,
с малки предприятия, като освен това тук има висока концентрация на земеделската земя в няколко големи фирми. Ако в началото или средата на 20 век България е имала завод за автомобилни гуми – говоря за заводите „Бакиш“ преди 9 септември, България в 21 век няма свой завод за автомобилни гуми – сърбите имат, в Гърция има, нашият се оказа ненужен. Ако България е имала едно много по-справедливо разпределение на собствеността в началото на 20 век, то сега концентрацията е изключително висока – и тя не е само концентрация на земя, тя е концентрация върху земеделската инфраструктура: пристанища, техника; Европейският съюз, с финансирането си, подпомагаше тази висока концентрация. Това е жестоката истина. Колкото повече хора го разберат и колкото по-рано го разберат, толкова по-добре ще е за тях и за техните деца. Аз лично не съм особен оптимист в способността на хората да си отпушат ушите и да се опитат да разберат какво им се случи в тази 30-годишна история, за да си направят някакви изводи какво им предстои както в личен план, така и като социум, като общество“, сподели Михаил Миков.
По време на срещата неизбежно беше повдигнат и въпросът за
липсата на квалифицирани кадри
– нещо, от което бизнесът и инвеститорите, доколкото такива има във Видин, се оплакват. В тази връзка Ваня Григорова подчерта, че със сигурност ако инвеститорът или работодателят предлага атрактивни условия – особено по отношение на трудовото заплащане, това ще привлече и търсените квалифицирани кадри.
Дългосрочните мерки за отлепване от икономическото дъно са свързани с категоричен и окончателен отказ от мантрата, че „държавата е лош стопанин“, заявиха организаторите на дискусията, като отбелязаха, че отказът от полезни за българската икономика регулации също е част от процеса, наложен чрез мантрите за „лошата държава“. Държавата не може да бъде лош стопанин по презумция, но е напълно възможно конкретни държавни „стопани“ да бъдат лоши, заяви в тази връзка Николай Драганов.
НИЕ
в. "НИЕ", бр. 20/14 март
