Резултатите от тазгодишните разкопки на антична Бонония са повече от добри, отчетоха от археологическия екип, който проучва обекта. На финала на работата на терен ръководителят на проучването доц. д-р Здравко Димитров представи резултатите пред кмета на община Видин д-р Цветан Ценков по време на посещението на градоначалника на мястото на разкопките в близост до Професионална гимназия „Михалаки Георгиев“ в кв. „Калето“. От своя страна кметът пое ангажимент, че в следващите години от бюджета на Община Видин ще бъдат отпускани сериозни средства за провеждане на разкопки.
Около 30 работници и 10 души археологически екип работиха на обекта, за чието проучване от Министерство на културата беше отпуснато финансиране в размер на 20 хил. лв. Община Видин също съдейства, като се ангажира с извозването на земната маса – дейност, за която иначе би отишла половината от държавното финансиране. Проектът, по който е отпуснато финансирането е на Регионалния исторически музей, научен ръководител е доц. Димитров, а зам. научен ръководител е археологът Ваня Ставрева.
15 века история на Видин разкриват археолозите
Тази година археологическият екип е продължил работа в района на западната крепостна порта на Бонония, чието местоположение бе установено в последните дни на миналогодишните разкопки. „Това е входът на града от римската епоха (четвърти, пети и шести век), който разкрихме в последните две седмици и излиза с една доста сериозна широчина от почти пет метра. Високо запазени са стените. Имаме конструкции на две укрепителни, фортификационни кули пред външното лице на западната крепостна стена“, обясни доц. Димитров.
Той допълни, че от това място започва главната улица на Бонония – т.нар. декуманус максимус, който пресича целия сегашен квартал „Калето“. „Главната улица на Бонония, този декуманус, води към Синагогата, така че около нея, около старата поща се очаква да бъде центърът на римския военен лагер от 1 и 2 век, и след това римски град от 2 до 6 век“, посочи археологът.
Тепърва в следващите години археолозите трябва да проучат района на западната порта на Бонония в още по-голяма дълбочина, както и да разширят проучваната територия. „Оттук нататък предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин. Дълбочината на пластовете е над 4 метра дотук – това е историята на града от пети до двадесет и първи век, тоест 15 века история. Надолу продължават още четири века, така че имаме още много потенциал – както в дълбочина, така и в план – да разкриваме зад крепостната стена“, подчерта доц. Димитров.
„Цялата тази археологическа ситуация е изключително добре запазена, което е един много голям шанс за Северозападна България. В повечето случаи има иманярски намеси, но тук всичко е запазено, може да се разкрие, да се съхрани. И след това с тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, обектът може да се превърне в един прекрасен археологически парк. Тоест, целта не е само археологията и науката, а социализацията на археологическия паметник – реално да постигнем нещо добро за град Видин“, сподели ръководителят на разкопките.
Той обясни, че през следващите две седмици работата ще продължи с поставяне на табели и ограждане на обекта, така че той да не се превръща занапред в сметище. Освен това ще бъдат извършени и дейности по консервация на разкритите архитектурни елементи. „Консервацията цели основно запазване на тези зидове от влиянието на тежките зимни условия – трябва да бъдат завити част от зидовете с геотекстил, използват се материали, които възпрепятстват проникването на влага“, разказа доц. Димитров.
Над 300 находки са открили археолозите при разкопките на антична Бонония
В тазгодишните разкопки има над 300 находки от различните епохи – като се започне от Римската епоха, премине се през Средновековието и се стигне до Османския период. „Една изключителна находка е моливдовул от времето на император Василий II, който реално маркира периода на превземането на Видин от византийските войски. Това е оловен печат на стратега, който е бил назначен от римския император да управлява град Бдин през началото на 11 век – нашият консултант по сфрагистика Димитър Стоименов успя да го разчете“, обясни доц. Димитров. Според него, моливдовулът дава много ценни сведения за историята на града от този период.
„Имаме доста сериозен пласт от материали – археологически и находки – от 11, 12, 13, 14 век, тоест цялата средновековна история на града“, допълни археологът, като уточни, че пример за това са намерените образци на сграфито керамика. Археолозите са намерили и златна монета от времето на Османската империя – от 17 век, като находката е открита в най-горните нива на проучването. „Освен това имаме няколко римски монети. Имаме много монети от периода на средновековната българска държава, от Второто българско царство, времето на Видинското царство на Иван Срацимир, когато Видин е последният български град, който се отбранява срещу османското нашествие“, посочи ръководителят на проучването.
„Но най-ценното, което е при тези археологически разкопки, е добре запазената архитектура, която се вижда – едни от най-сериозните крепостни стени, изобщо откривани в България“, категоричен е доц. Димитров.
Кметът на Видин: Общината трябва да финансира проучването на историята на нашия град
Намерението е Община Видин да започне да отделя значителни средства за провеждане на археологически проучвания, като това започне още от следващата година, заяви кметът на община Видин д-р Цветан Ценков. „Като кмет и като гражданин не приемам, че е възможно проучването на историята на нашия град да не се финансира от Община Видин. Затова вече съм направил предварителни разговори с общински съветници и с моя екип и за следващите три години ще се опитам да отделя от бюджета на Община Видин най-малко 100 000 лв. само за разкопки“, съобщи градоначалникът. Той подчерта, че целта е видинлии да могат да бъдат горди със своята история и тя да бъде представена по един подобаващ начин на туристите.
Кметът на Видин посочи, че сериозни очаквания има и за предстоящото археологическо проучване, което ще бъде извършено в района на Синагогата, във връзка с предстоящия проект за реставрация на тази емблематична сграда. „Направихме първите снимки със специален скенер и отдолу има доста интересни неща. Най-вероятно ще се забави проектът като цяло, но той ще бъде свързан с намесата на Националния археологически институт, на Министерство на културата, с цел да разкрием и част от историята. Мястото, на което е построена Синагогата не е случайно – това е една от най-красивите зони на Видин и там най-вероятно ще продължим дълги години след реставрацията на Синагогата да работим“, обясни д-р Ценков.
„Ние имаме увереност, че в бъдеще ще продължим все така чудесно да работим с Общината и да проучваме не само там, където се налага по проекти – както е сега при реставрацията на Синагогата, но и да правим разкопки в общински парцели, които сега са занемарени, както и в бившето военно поделение, където пък се намира северната стена на Бонония. Така че тепърва предстои много работа в тази част на Видин и тя няма да бъде само археология, а ще е и реставрация и социализация на паметниците“, обясни доц. Здравко Димитров.
„Винаги съм казвал и продължавам да го повтарям – Видин е единственият български град, в който има архитектурни останки (крепостни стени, съоръжения и сгради) от три епохи: от Римската, от Средновековната и от Османската. И има изключителен шанс те да бъдат запазени и да бъдат елемент от културния туризъм“, категоричен бе археологът.
ТЕОДОРА Макавеева
