Мерките срещу разпространението на коронавируса затвориха вратите на музеи и галерии в цялата страна, а Видин не е изключение. В тази ситуация Регионалният исторически музей във Видин (РИМ) „заживя“ във виртуалното пространство. Всекидневно работещите в РИМ – Видин споделят на своята страница във „Фейсбук“ интересни факти за историята на Видин и за богатствата, които видинският музей пази.
„Според нас това е начинът да стигнем до нашите посетители. Сега, когато музейните експозиции са затворени, не виждам нещо по-нормално от това да използваме интернет пространството, за да покажем богатствата, които се съхраняват в музея, а и знанията, които се пазят в него. Търсим нови методи, нови светове. Затова разказваме, показваме, ще продължаваме да показваме и да разказваме. За да събудим и любопитството на хората – в един момент светът ще бъде отново нормален и тогава ще очакваме много повече посетители, много туристи да дойдат в нашия град, в нашите музейни обекти“, сподели временно изпълняващата длъжността директор на РИМ – Видин Десислава Божидарова.
Тя допълни, че
целта е да се представи дейността на различните отдели в РИМ – Видин,
както и музейните обекти – „Баба Вида“, музей „Кръстата казарма“, музей „Конака“, Епиграфския център, Художествената галерия. „Това е начин да 
достигнем по-широка аудитория, защото интернет пространството дава много повече възможности за достигане до повече хора“, обясни Десислава Божидарова. Тя допълни, че сега, когато всеки е затворен вкъщи, е хубаво да се намери начин за осмисляне на времето и какво по-хубаво от това този начин да е чрез придобиване на нови знания. „Ще ни е много любопитно, ако има и въпроси на нашата музейна страница – ще е едно ново предизвикателство за нас“, сподели Божидарова, като допълни, че това „отваряне“ на РИМ – Видин към интернет пространството ще продължи и когато вратите на музейните обекти отново бъдат отворени за посетители.
Междувременно работата на музейните работници не спира. „Ние обработваме нашите фондове, правим идентификация на новопостъпилите експонати, проучваме, за да можем да популяризираме експонатите, които имаме във фондохранилищата, обмисляме нови възможности за изложби, контактуваме с колеги в страната, за да видим какво можем да си разменим като изложби, така че да бъдем по-интересни за публиката. Всеки от уредниците работи по определени теми, подготвя своите научни публикации. Работата на музейните работници е многолика, многостранна“, обясни Десислава Божидарова.
Тя посочи, че е възможно настоящата ситуация да попречи на планираната за 18 май изложба, с която РИМ – Видин традиционно отбелязва Деня на музеите. „Археолозите планираха изложба, в която да покажат експонати от миналогодишните разкопки. Много ни се иска тази карантина да падне, за да представим изложбата, тъй като миналата година е една от най-успешните за археолозите от видинския музей, имаме
изключително ценни и интересни експонати.
Много се надяваме все пак да успеем да ги покажем, дори и да е на по-късна дата“, сподели временно изпълняващата длъжността директор на РИМ – Видин.
Десислава Божидарова съобщи, че отново РИМ – Видин ще кандидатства пред Министерство на културата за финансиране за проучване на антична Бонония – за пръв път държавно финансиране за работа на този обект беше отпусната миналата година. През 2019 година от Министерство на културата беше получено финансиране и за изложба за народните носии, която беше подредена в една от залите на „Кръстата казарма“. „Ние винаги търсим начини за допълнително финансиране на нашите изяви. Тази година също планираме да потърсим финансиране за експониране на движими културни ценности, но имаше заявени сесии в Министерство на културата, сега те са отложени, така че в момента е много трудно нещо да се планира“, обясни Десислава Божидарова.
НИЕ
РИМ – Видин разказва и показва
Възстановената барутарница до „Баба Вида“ е единствена по рода си в България
Обектът се намира в непосредствена близост до замъка „Баба Вида“ в Крайдунавския парк на Видин. Той е единственият вкопан в земята подобен барутен склад на територията на страната, който е възстановен.
Този тип съоръжения са малко известни в българската историография. Те са свързани с името на султан Баязид II, който управлява между 1481-1512 г., когато Османската империя започва сама да изработва барут. В началото в складовете се е правел барут, а впоследствие се е съхранявал, заедно с муниции и оръжие.
Видинските златари
Притежаваме оскъдни данни за златарското изкуство на Втората българка държава. Има единични украшения, битови, ритуални съдове, спасени по чудо. В музей „Конак“ са показани образци.
В османския период златарството се развива във връзка със сарафството и
търговското куюмджийство. Майсторите-златари при изработването на своите произведения възкресяват стари орнаменти макар и под влиянието на нова, чужда техника и модели. От тази симбиоза се получават изключителни златарски шедьори, които са достигнали до нас. Най-старата организация на златарите от Възраждането е основана в Копривщица през 18 век и много скоро вече се появяват такива организации във Видин, София и Враца.
В изработваните от видинските златари накити се долавя влиянието на Виена и Будапеща и това ги прави различими. Майсторите-златари са били добре платени, но по никакъв начин не са демонстрирали благосъстоянието си и не са позволявали тава и на семействата си.
Техниката, която са използвали е коване, леене, филигран и гранулация и емайл. Най-изкусно златарите прилагат техниката филигран и гранулация. Точно това виждаме при показания нагръден накит, дело на видински златар. Използваният материал е сребро с позлата.
Статуарна група на Хадес и Персефона
Статуарна група на Хадес и Персефона от II в., намерена във Видинско, е постъпила в музея през 1944 г. В момента е изложена в Епиграфския център до „Баба Вида“. Хадес и Персефона са представени седнали на двоен трон, между тях са изобразени трите глави на кучето Цербер.
Хадес е син на Кронос и Реа, брат на Зевс и Посейдон и владетел на 
подземното царство. Той отвлякъл дъщерята на Зевес и Деметра – Персефона. Разгневената Деметра наложила страшна суша и безплодие на земята и Зевс решил дъщеря й да прекарва две трети от годината при майка си и една трета при съпруга си в подземния свят. С тази легенда е свързано обяснението на годишните времена в античността. Приятните плодородни сезони съвпадат с престоя на Персефона на земята, а мрачните и студени дни – с преселването й в подземното царство.
Култът към хтоничните божества винаги и навсякъде е намирал почитатели, защото само смъртта не може да бъде избегната от никого. Затова, обяснимо е, че в земите на Горна Мизия, една от най-големите скулптури, свързани с религията, е посветена именно на Хадес и Персефона. Обаче Хадес винаги е смятан за второстепенен бог, няма потомство, не му се принасят жертви и не му се посвещават храмове.
В-к „НИЕ”, бр.13/30.03.2020
