Ваньо Костин, кмет на община Чупрене: 2018 година приключва добре

„НИЕ“: Г-н Костин, как приключва 2018 година за Община Чупрене?
Ваньо Костин: Добре приключва годината. Това, което бяхме планували, може да се каже, че на 95% сме го изпълнили. Във финансово отношение също сме добре – ще излезем на нула, което е чудесно. Нямаме неразплатени задължения към доставчици, всички служители си получават заплатите – всичко това е постижение в днешно време, имайки предвид малките общини с какъв ресурс разполагаме и колко са ни приходите.
„НИЕ“: В годините назад доста неща бяха направени за подобряване на инфраструктурата в община Чупрене и за подобряване на общинския сграден фонд. Какво към днешна дата стои като все още нерешен проблем?
Ваньо Костин: Имаме два основни проблема – единият проблем са ни кучетата, а другият проблем ни е ромското население. За решаване на първия проблем вероятно ще се наложи Общината да изгради приют за кучета. Проблемът с бездомните кучета съществува в селата Чупрене и Горни Лом, където има много роми. Ако проблемът с бездомните кучета Общината все пак има механизъм да го разреши, на проблема с ромското население, което става все повече и повече – имаме две училища и три детски градини, в които учат само няколко българчета – няма как да намерим решение.
„НИЕ“: Какви ще са параметрите на бюджета на Община Чупрене за 2019 година?
Ваньо Костин: В бюджета за догодина ще има увеличение – за училищата се планира 20% увеличение на заплатите на учителите, за администрациите – 10% увеличение, и т.н. 200 000 лв. ще получим за капиталови разходи – имаме вече някакви насоки за кои обекти те ще бъдат разпределени: имаме покриви за ремонт; планираме асфалтиране на площадчета; трябва да се плати част от общия устройствен план; ще трябва да закупим контейнери за смет. Имаме на предвид десетина обекта, но окончателният списък ще бъде гласуван от Общинския съвет в началото на следващата година, когато ще се гласува и бюджетът на Общината.
Какви пари Община Чупрене ще получи от държавата е ясно – това е записано в обнародвания в Държавен вестник бюджет, приет от Народното събрание. Колкото до местните приходи, едва ли можем да разчитаме догодина те да са повече от тазгодишните. Ситуацията при местните приходи към края на ноември е следната: патентен данък – 1000 лв.; данък недвижими имоти – 15 000 лв.; данък МПС – 20 000 лв.; данък придобиване имущество – 13 000 лв.; наем на имущество – 2600 лв.; наем от земя – 9000 лв.; такси пазари и тържища – 1000 лв.; такса битови отпадъци – 66 000 лв.; технически услуги – 1000 лв., и т.н. Или можем реалистично да разчитаме на собствени приходи в размер на 200 – 250 000 лв. и такива ще са параметрите и догодина.
„НИЕ“: Предстоят ли Ви някакви по-мащабни проекти?
Ваньо Костин: Подписахме договор с Държавен фонд „Земеделие“ за около 3 300 000 лв. – инвестиция за подобряване на вътрешната водопроводна мрежа, предвидено е изграждане на водопроводни клонове в четири населени места: Горни Лом, Долни Лом, Репляна и Средогрив. Това е една инвестиция в дългосрочен план – след реализацията на този проект може би на 95% ще имаме подменена водопроводна мрежа по населени места.
За съжаление, това може би ще е последната по-голяма инвестиция, която ще можем да направим – не само Община Чупрене, а всички общини които сме под 2000 души население. Защо казвам това? Защото броят жители е определящ – по Програмата за развитие на селските райони, при 500-1000 човека население, което ще се възползва от дадена инвестиция, проектът получава по-малко точки и това няма как да се компенсира с допълнителните 2 точки, които получаваме за това, че се намираме в Северозападна България.
А и сега може би се разпределя последният ресурс по „селската“ програма – от 2020 година, с новия програмен период, вече Програмата за развитие на селските райони няма да дава безвъзмездни субсидии, тоест ще има съфинансиране. При това положение коя малка Община в област Видин ще е в състояние да намери пари за съфинансиране от 30% или 50% за проект на стойност 3 млн. лв., например? Кога една община с население 2-3 хиляди души ще й бъде одобрен проект? Никога. Първо, защото ще губи точки от малкото на брой жители. И второ, защото броят жители е правопропорционален на приходите – при малко население са малко и собствените приходи и следователно няма възможност да се осигурят средства за съфинансиране. Така или ще се правят по-малки като размер проекти, или общините ще правят по един голям проект на три-четири години и толкова. Остана в миналото времето, когато сме изпълнявали по няколко проекта едновременно – 2015 година, например, приключихме седем проекта.
Така че който взел – взел. Община Чупрене успя да привлече доста средства. Направихме и пътища, и водопровод, инвестирахме и в опазването на околната среда и на биоразнообразието. Това са все хубави неща, но сами по себе си не носят приход – инвестицията в инфраструктура е с цел да запазиш хората като подобриш условията, но хората първо избягаха, а ние после започнахме да подобряваме условията. Лошото е, че никой не обръща внимание на най-големия проблем – ние с всеки изминал ден обезлюдяваме. Хората искат работа, искат да има училище, където децата им да ходят, искат да имат достъп до лекарска грижа и когато тези неща ги няма, напускат.
Някога, по времето на Тодор Живков, бяха прозрели, че пограничните райони обезлюдяват и се прилагаха мерки в тази насока – после дойде Преходът, 20 години занемарихме всичко, а днес се чудим защо всичко пустее, а хората избягаха. Тук е нужна държавна политика, а, за съжаление, такава няма.
„НИЕ“: През тази година беше създадено Общинско горско предприятие. Как работи тази нова структура?
Ваньо Костин: Горското предприятие функционира от май месец. Какъв ще е резултатът за тази година, ще можем да кажем със сигурност в началото на следващата година. Създаването на предприятието е свързано с разходи, включително за заплати на служителите и работниците. Но аз съм сигурен, че при всички положения предприятието ще приключи годината на печалба – колко ще е тя, ще е ясно през януари.
Когато тръгнахме да създаваме това предприятие, идеята беше в последствие чрез него да се кандидатства с проект за закупуване на техника, за да може не само да се добива и продава дървесина, но и да се преработва. Но проблем е намирането на работници. Всеки ден става все по-трудно намирането на работници – безработни има, но на нас ни трябват хора с техническа грамотност и с изградени трудови навици, а такива хора няма. Как тогава да тръгнеш да търсиш финансиране по проект, да рискуваш да осигуриш съфинансиране и да разчиташ, че с реализираните приходи инвестицията ще се възвърне? Няма как това да стане. Така че предприятието ще продължи да функционира – няма да го закриваме, защото то носи приход, но за съжаление, няма как да се реализира първоначалният замисъл. Целта ни сега ще е да гоним по-голяма печалба.
„НИЕ“: Проект, по който от няколко години работите, е за създаване на ски зона на връх Миджур. Има ли развитие около тази идея?
Ваньо Костин: В момента на последна инстанция, Върховен съд, се гледа дело по жалба от страна на природозащитни организации срещу изготвената оценка за въздействие върху околната среда. На 26 ноември имахме дело. Това е трето ходене на последна инстанция – за всяко нещо се жалят тия, които „милеят“ за България.
А инвеститор няма да иска да дойде, докато няма яснота. Примери колкото искаш – Царево, Банско, Добринище, Паничище: тръгне някой инвеститор да прави нещо, започват безкрайни жалби и в крайна сметка инвеститорът се отказва. Затова вече за да реши някой да дойде да инвестира в изграждане на ски зона в Миджур, трябва да има одобрен ОВОС – направена ли е веднъж тази крачка, тогава проблем няма, защото инвеститорът е с развързани ръце и има гаранция, че, влагайки парите си, инвестицията му ще се възвърне. А това със сигурност ще стане, защото от ски зоните се печели, при това много.
Затова е и борбата – ако искахме да правим овчарник, например, никой нямаше да се заинтересува, но понеже стане ли въпрос за ски зона се набъркват много интереси, затова и се създават пречки. Въпреки трудностите, които ни се създават, ние не сме се отказали от идеята и продължаваме битката. Лошото е, че имам усещането, че самичък се боря с вятърни мелници. А от подобен проект всички ще спечелят – и държавата би имала интерес, защото ще има данъци, ще се развие туризмът. От изграждането на ски зона на Миджур няма да спечели толкова община Чупрене, колкото съседните по-големи общини в областите Видин и Монтана, както и бизнесът там.
На този етап можем само да чакаме решението на съда – дай Боже, то да е в наша полза, защото подобен проект като този за ски зона в Миджур е единственият шанс не само за Чупрене, а за целия този регион на България, това може да бъде двигателят на развитието.
„НИЕ“: След броени дни ще се навършат 40 години от създаването на Община Чупрене. Как ще отбележите тази важна годишнина?
Ваньо Костин: Община Чупрене е създадена на 22 декември 1978 година. По повод 40-годишнината от тази дата ще бъде организирано честване, като решихме, тъй като 22 декември е събота, а и е първият от поредица от почивни дни, да направим тържеството на 21 декември, петък, в залата на Народно читалище „Христо Ботев 1897” – с. Чупрене, което ще представи и кратка празнична програма. Изпратени са покани до народните представители от Видинския многомандатен район, до областния управител на Видин и други официални лица.
Поканени са и всички предходни кметове, председатели на общински съвети, общински съветници. Като на тържеството те ще получат грамоти в знак на признателност за приноса им за развитието на Община Чупрене, защото всеки един от тях, според силите си, е допринесъл с нещо за това развитие. За всички гости ще има дребни подаръци – спомен за празника.
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева
в. "НИЕ", бр. 99/13 декември