На извънредно заседание Министерският съвет прие бюджетът за 2026 година, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на бюджета за държавното обществено осигуряване. За пръв път това се случи без законовите актове да бъдат съгласувани със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), а внасянето им в парламента се забави спрямо законоустановения срок от 31 октомври. Още същия ден трите законопроекта бяха внесени в Народното събрание“
„На въпроса добър ли е бюджетът, моят отговор е „Не“. На въпроса лош ли е бюджетът, всяка една социална, политическа или икономическа група ще отговори – „Да“. Но същественият въпрос е възможен ли е друг бюджет?“., коментира премиерът Росен Желязков в началото на извънредното заседание. Според Желязков, няма човек, който да каже, че при тази геополитическа, национално-политическа ситуация би бил възможен друг бюджет.
Премиерът определи бюджета като „коалиционен“. „Той не е нито ляв, нито десен, нито либерален, нито консервативен. Той не създава политики, а следва политики, които са създадени в законодателството.(…) През тези седмици ние проведохме социалния диалог, независимо, че не се състоя във формат НСТС. Говорихме и с работодателите, и със синдикатите. Чухме аргументи, становища, критики и предложения от всички участници в обществено-политическия живот“, каза днес Желязков.
Минималната работна заплата ще бъде 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Размерът ѝ ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. Минималната часова работна заплата ще достигне 7,31 лв. (3,74 евро). Доходите на държавните служители също растат – с 10% за администрацията и с по-големи проценти за сектори като образование, здравеопазване и вътрешен ред.
Средната пенсия ще достигне 541,20 евро, ръст от 8,5%, а минималната ще се увеличи до 346,87 евро. Вноската за фонд „пенсии“ ще се увеличи с 2 процентни пункта от 1 януари 2026-а. Ново покачване – с още 1 процентен пункт, ще има през 2028 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще е 620,20 евро; максималният скача на 2 352 евро, като летвата важи за всички.
Бюджетът предвижда още: увеличение на данък дивидент от 5 на 10 процента; разширяване на списъка на стоките с повишен фискален риск, подлежащи на специален контрол; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на камионите, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер; увеличение на акцизите за цигарите и другите тютюневи изделия; увеличение на облагането за хазартните игри.
И докато Министерството на финансите твърди, че балансът е запазен, социалните партньори виждат друго. След провала на тристранния съвет, синдикати и работодатели се изправиха един срещу друг в нещо като публичен икономически спаринг.
Пламен Димитров от КНСБ нарече бюджета „компромисен“ и обяви, че в него има повече въпроси, отколкото решения. „ДДС няма да се пипа, за да не се създаде инфлация – добре, но тогава откъде ще дойдат приходите?“, попита той и предложи въвеждане на данък върху финансовите трансакции или свръхпечалбите от хазарта.
От другата страна Румен Радев от АИКБ отговори, че увеличение на осигурителните вноски не е нужно и ще натовари бизнеса в момент, когато и без това растежът е крехък. Работодателите настояват за по-умерена фискална политика и 5% ръст на заплатите във всички бюджетни сектори – равномерно, вместо избирателно.
Междувременно синдикатите припомнят, че доходите в някои министерства и държавни структури изостават драстично. От транспорт и култура до съдебната система – разликите с МВР и отбраната се превръщат в пропаст.
Диалогът между страните – по думите на КТ „Подкрепа“ – е „счупен“. Проектобюджетът е изпратен в последния момент, обсъждането се е свело до формалност, а доверието между институциите и социалните партньори остава в графа „разходи без покритие“.
Все пак и работодателите, и синдикатите заявиха намерения да участват в дебатите в парламентарните комисии по законопроектите за държавния бюджет на Република България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
