Последният доклад на Европейската комисия за състоянието на пътната безопасност през 2024 г. потвърждава една тежка за страната ни констатация: България остава на второ място в Европейския съюз по брой жертви на пътя спрямо броя на населението. Със своите 74 смъртни случая на милион жители, страната ни е далеч над средното равнище за ЕС (45 случая), като единствено Румъния показва по-лоши резултати. Тази позиция подчертава критичната нужда от ускоряване на реформите, тъй като рискът да загинеш при катастрофа в България остава близо два пъти по-висок, отколкото в по-безопасните държави членки.
Докладът все пак отчита и значителен напредък – от 2019 г. насам смъртните случаи по пътищата в България са намалели с 24%. Този резултат е по-добър от средния за Съюза и показва, че България има потенциал да постигне целта си за 2030 г. (намаляване на жертвите наполовина). Най-осезаемо е подобрението при безопасността на пешеходците и велосипедистите, както и в градските райони.
Проблемът обаче е, че този напредък се случва на фона на сериозно изоставане в изпълнението на планираните държавни политики. Според самооценката на българските институции, в 12 от общо 26 области на пътната безопасност се отчита забавяне, а по-голямата част от мерките за подобряване на превозните средства и грижата след катастрофи се считат за критично изостанали.
Анализът на ЕК разкрива специфични за България рискови фактори, които изискват различна стратегия от тази в Западна Европа.
Смърт по селските пътища
Докато в ЕС усилията често са насочени към градската среда, в България 68% от фаталните инциденти се случват извън населените места по пътища, които не са магистрали. Това са именно второкласните и третокласните пътища, където инфраструктурата е най-лоша.
Висок риск за пътниците
Около 60% от загиналите у нас са пътници в автомобили. Това е индикатор за лошо състояние на превозните средства, неспазване на ограниченията на скоростта и по-ниска дисциплина при ползването на предпазни колани.
Остарял автопарк
България продължава да бъде страната с един от най-старите автомобилни паркове, като липсват каквито и да е държавни субсидии или данъчни облекчения, които да стимулират гражданите да заменят старите си коли с по-безопасни и модерни модели.
Основните бариери пред промяната
Докладът е категоричен, че основните причини България да не може да излезе от негативната класация не са само поведенчески, а и системни. Ограниченията в бюджета са посочени като основната причина за отлагане на кампании, одити на пътната безопасност и целеви инвестиции в общините.
Като фактор е посочена и политическата нестабилност. В доклада се отбелязва, че честите смени на правителствата са блокирали промените в законодателството. Проектите за нови правила за обучение на млади водачи и контрол по пътищата често засядат в парламента или остават „на трупчета“ поради липса на политическа приемственост.
Констатирана е и липса на данни за тежките травми. Институциите не успяват да проследят състоянието на тежко ранените след приемането им в болница. Без тази информация е невъзможно да се направи анализ кои типове катастрофи водят до най-тежки увреждания и какви превантивни мерки са нужни.
Препоръките на ЕК
За да спрем да заемаме призовите места в черната статистика, Брюксел препоръчва на България няколко мерки. На първо място е спешно намиране на нови финансови ресурси за пътната инфраструктура извън магистралите. Втората препоръка е преодоляване на законодателните пречки и модернизация на камерите за контрол на скоростта, чийто брой в момента се определя като крайно ограничен. Европейската комисия препоръчва още въвеждане на единна GIS базирана система за регистриране на инцидентите, която да позволява на инженерите да идентифицират „участъци с концентрация на ПТП“ с висока точност.
