„НИЕ“: Г-н Александров, как върви търговията със зърното?
Александър Александров: Ако трябва да съм точен, почти никаква търговия няма — пазарът е замрял, инцидентни сделки се сключват на цена около 23-24 ст за килограм пшеница и ечемик. Като цяло жътвата в област Видин приключи, добивите са добри, но проблемът е, че няма пазар.
„НИЕ“: Как стояха нещата през миналата година и на какво се дължи сегашното състояние на пазара?
Александър Александров: Като активност на пазара и миналата година не беше по-различно, но като цени нещата бяха по-различни – в момента има една редукция на изкупните цени на зърното, те са в посока надолу. Това се дължи на ситуацията на международните пазари – има свръхпроизводство на зърно в Европа, влияние оказват и политическите фактори. Състоянието на пазара на зърно зависи от съвкупност от фактори, но най-вече причината за ниските цени е свръхпроизводството на зърно.
„НИЕ“: Има ли опасност земеделските производители да не успеят да реализират продукцията си на пазара?
Александър Александров: Твърде вероятно – една голяма част от колегите разчитат на есенната кампания: слънчоглед, царевица, където конюнктурата на пазара е различна и цените очакваме да са различни, но все още е рано да направим прогноза. Най-лошото е, че тенденцията в европейски и световен мащаб е на ниска изкупна цена на зърното.
„НИЕ“: Не е тайна, че от България се изнасят предимно суровини – и земеделието и в частност зърнопроизводството не правят изключение. Няма ли да е по-печелившо, ако страната ни изнася готова продукция, преработена от тези суровини, с което да не сме толкова зависими от ниските изкупни цени на зърното, например?
Александър Александров: Върху този въпрос се мисли отдавна, но това е елемент от сериозна държавна политика в секторите и в отрасъла на земеделието като цяло. В отрасъла земеделие наистина политиките трябва да са на нужното ниво, но ние това го говорим вече години наред, а нещата си остават на същото равнище. И сега берем плодовете от това.
Абсолютно сте права, че трябва да изнасяме преработена продукция – там има работни места, има принадена стойност и т.н., там има икономика. Иначе при настоящото положение – продажба в насипно състояние, в непреработен вид – няма как да бъде получена висока добавена стойност. Но, както вече казах, всичко това е въпрос на анализи и вземане на решения на много високо държавно ниво.
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева
бр. 60-61/1 август
