“Законопроектът за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, е разработен в изпълнение на мерките, предвидени в Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 – 2020 г., приета с Решение № 230 от 9 април 2015 г. на Министерски съвет.
Най–напред ще спомена, че прозират добрите намерения на вносителите, но от друга страна в законопроекта се срещат редица несъвършенства и в известен смисъл е носител на правна еклектика.
Видно от закона и мотивите към него става ясно, че пряката му цел е създаването на система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган. НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА ще бъде правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет. До тук добре … но парадоксално е, че Националното бюро ще бъде назначавано от Министерски съвет, което според анализатори е подчертано противоречиво, имайки предвид, че основният фокус на мерките, заложени в законопроекта, е борба с корупцията по високите етажи, именно на ниво изпълнителна власт. Назначаването на едноличния орган от президента по предложение на Министерски съвет категорично не създава усещането за равно отдалеченост на Националното бюро от останалите институции. Този едноличен орган поставя много въпросителни относно качествата на човека, който ще го ръководи, като най-важното от тях е дали той е носител на партийна или политическа принадлежност.
На второ място изпъква противоречивата юридическа аргументация при ясното дефиниране на задължените лица и декларираните от тях данни. Разширява се кръгът на лицата, имащи публични функции, които подлежат на деклариране на данни, а също така е разширен и кръгът на обстоятелствата, подлежащи на деклариране. Новост в закона и определено правно несъвършенство е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство.
На трето място изплува форма на правен нихилизъм като се допуска възможността производство да се образува по сигнал, в това число анонимен, както и по медийна публикация, стига те да съдържат достатъчно данни за необяснимо богатство и/или твърдения за конкретно корупционно поведение на лице, заемащо висша публична длъжност.
А в индуктивен план ще спомена, че съществуват редица спорни моменти, при които не става ясно:
-
извършен ли е анализ на работата на институциите, които до този момент имат за задача борбата с корупция;
-
създават ли се или не условия за „политически поръчки” (чрез увеличаването на кръга от лица);
-
създава или не законопроектът среда, която да не допуска корупция;
-
мотивира ли законопроектът спорните оперативни и функционални задължения на Националното бюро за предотвратяване на корупцията.
В първия работен ден от есенната сесия на 43-тото НС, парламентарните групи прокламираха своите декларации. Акцентът в декларацията на АБВ падаше върху политическия дух на настоящия парламент и нивото на коалиционно управление. Духът и фундаменталното послание на ПГ на АБВ за предстоящата парламентарна сесия обаче, се корени контекстуално в принципа да провеждаме коалиционна политика. Да, според нас коалиционните взаимоотношения трябва да бъдат съпътствани от компромис.
НО, смисълът на коалиционните взаимоотношения ще бъде терминиран ако се уповаваме само на компромиса. В един законопроект трябва да търсим не взаимо компромисната преценка и ротация на обсъжданията, а по-скоро качеството.
Смея да твърдя, че когато един законопроект е изобилстван от разум, трайност, дългосрочност, артикулирана аргументираност и мотивираност, то този законопроект има сериозно бъдеще – около качеството на който ще се обединят мнозинството от ПГ и народни представители. Когато обаче в един законопроект липсва качеството, то в хода на обсъждането му не ни остава нищо друго, освен да търсим компромиса. А тогава лишаваме обществото от законодателни решения, които да са в полза на хората и които да са носители на огромна доза рационалност и ефективност – а именно да допринасят с конкретни резултати още от утрешния ден.
Ние, подчертано ясно разчитаме различните сигнали, произтичащи от общественото настроение, от една страна, и международните ни партньори, от друга, за необходимостта от въвеждането на радикални мерки в борбата с корупцията. Ние не спираме законодателното развитие в тази посока, но очакваме издържан от всички гледни точки закон, именно защото материята е изключително деликатна. Далеч не считаме, че обсъжданият днес законопроект е способен да се справи с предизвикателствата на деня, не считаме, че е анализиран в дълбочинност и че разполага с нужната пространственост и дългосрочен хоризонт. Предвид тези причини и поради факта, че настоящият законопроект е изпълнен с несъвършенства, ПГ на АБВ ще се въздържи от подкрепа при гласуването му на първо четене.
Благодаря за вниманието!”
03.09.2015 година
Светослав Белемезов, народен представител от АБВ
(Изказване от парламентарната трибуна)
