Археологът доц. д-р Здравко Димитров: Античният римски град Бонония е перспективен обект

Доста находки са намерили археолозите при приключилото преди дни проучване на Кула №8, която е елемент от крепостната стена на античния римски град Бонония. Резултатът от работата на обекта е 61 находки, от които около 40 са монети – този брой е впечатляващ предвид доста ограничената площ, която е проучена, каза за вестник „НИЕ“ ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров.
Това показва каква е разликата, когато даден археологически обект не е бил подложен на иманярски набези –
останките на античния римски град Бонония се намират под днешния град Видин, по тази причина са и запазени от иманярските набези,
коментира доц. д-р Здравко Димитров. Затова, подчерта той, е перспективно и важно да се продължи с проучването на останките на римския град, поне на местата, където това е възможно. Този септември беше направена първата стъпка в тази посока – през месец септември в продължение на три седмици екип от археолози, ръководен от доц. д-р Здравко Димитров, работи на Кула №8, останките на която се намират в кв. „Калето“.
За вестник „НИЕ“ доц. д-р Здравко Димитров разказа за резултата от това проучване, както и за бъдещите планове, свързани с античния римски град Бонония. „Доволни сме – и аз, и целият археологически екип, и Регионалният исторически музей, и Община Видин с изключително сме доволни от резултатите от археологическото проучване на Кула №8 от крепостната стена на античния римски град Бонония. Това бяха разкопки, които, след известна пауза в проучването на обекта – предните разкопки са били 2014 година, проведохме на почти доброволчески начала, почти без никакво финансиране“, обясни доц. д-р Здравко Димитров.
Той посочи, че заедно с археолозите от Регионален исторически музей – Видин, както и с помощта на работници, осигурени от Община Видин и доброволния труд на двама ученици от Математическата гимназия, са успели почти да приключат с проучването на Кула №8. „Тази кула е най-голямата в тази част на България – 35 метра в диаметър, десетоъгълна, огромна като площ. Предстоят проучванията в южната част на Кула №8 – да проучим римските пластове от IV – V век, сега сме стигнали до ниво, което е белязано много силно от следите на хунските нашествия от средата на V век“, отбеляза археологът. Той допълни, че от Общината са уверили, че ще бъде изградена ограда около обекта, така че да бъде опазен.
„Най-важното е, че догодина имаме възможност – създадохме добри контакти с Общината, да кандидатстваме за сериозно финансиране и да продължим редовните проучвания на Бонония. Смятаме да направим работна програма за следващите три години, която да предложим на Община Видин и на Общинския съвет. Целта е да се проучат терените на юг от Кула №8, които са по протежението на западната стена на Бонония и са изцяло общинска собственост. Тези терени сега не са застроени и са се превърнали в една джунгла, а в тях ще се открие западната порта на римския град, както и още една от кулите на крепостните стени на Бонония – това показва планът, с който разполагаме“, обясни доц. д-р Здравко Димитров.
За няколко години тези структури могат да бъдат проучени и
да се оформи един нов туристически обект в центъра на град Видин,
смята археологът.
Доц. д-р Здравко Димитров направи паралел с град Хисаря, където крепостните стени на античния Диоклецианопол минават през съвременната агломерация, като около тези останки от римско време е оформен археологически парк – подобно нещо може да се получи и във Видин, обясни експертът. „Това, което искаме да постигнем, е не само археологическо проучване, не само да съберем научни данни и да попълним видинския музей с нови находки, но и цялата тази западна крепостна стена на Бонония да се разкрие, да се реставрира, да се вдигне на височина колкото преценят реставраторите и Министерство на културата и около нея да се оформи паркова зона, археологически парк“, посочи доц. д-р Димитров.
Той отбеляза, че така ще се облагородят тези в момента пустеещи терени в град Видин, върху които не би могло да се извършва никаква инвестиционна дейност, защото крепостната стена е огромна – четири метра е дебела и е запазена във височина около три метра, като не може да бъде разрушена, за да се строи, тъй като е национално богатство. Така единствената възможност е обектът да бъде проучен и социализиран, като в последствие се превърне в парк с археологически находки в него, обясни археологът.
За да се осъществи работната програма за проучване на Бонония ще се кандидатства за финансиране пред Министерство на културата. „През последните пет години с държавно финансиране във Видинска област се проучват къснобронзовият некропол на Балей и античният град Рациария, така че напълно възможно е, и
би трябвало, Министерството да отпусне средства и за античния римски град Бонония, който е перспективен обект“,
коментира доц. д-р Здравко Димитров. Той допълни, че ще се търси и общинско финансиране, както и финансова помощ от фондации и частни спонсори.
Археологът обясни, че за реставрацията на останките на антична Бонония, както и за оформянето на археологически парк Община Видин би могла да търси финансиране от фондовете на Европейския съюз – оперативните програми и програмите за териториално сътрудничество. Преди това обаче е необходимо да бъдат направени археологическите разкопки – тоест да има разкрити археологически структури. Именно това е целта да бъде постигнато с работната програма, която ще бъде разработена и, искрено се надяваме, реализирана по отношение на античния римски град Бонония.
НИЕ
бр. 80/ 8 октомври