Вие сте тук

Росица Кирова, председател на групата на „Единни за промяна“ в ОбС – Видин: Гражданскатa енергия за промяна трябва до край да бъде нащрек и да остане будна и след референдума

Primary tabs

снимка на Вестник НИЕ
„НИЕ“: Г-жо Кирова, измина вече първата една година от мандата на настоящия Общински съвет. Ако трябва с една дума да опишете тези дванадесет месеца, коя ще е тази дума?
Росица Кирова: Бутафория. Това, което се случва в момента и се случваше и преди ми прилича на една голяма демонстрация на правене на нещо, а всъщност всичко се оказва само една голяма PR-акция. И под опаковката крайният резултат е равен на нула.
Разбира се, това е образно казано, защото Общинският съвет осигурява със своите решения едно, бих го нарекла, обичайно функциониране на институцията, наречена Община Видин. Големият въпрос е до какво ни доведе обичайното функциониране на Община Видин в последните 6-7 години. И до какво ще ни доведе занапред. Имаше много надежди – от страна и на граждани, от страна и на общински съветници. Може би все още се надяваме, че нещата биха могли да се променят. Но докато тази една година беше необходима да се опознаем и да се опитаме да започнем да мислим еднакво, поне когато става дума за Видин, оказа се, че целите на онези, които ни управляват, коренно се различават от това, което предварително е заявено.
Не защото кметът или управляващите не искат Видин да е в по-добро състояние. Напротив, те го искат и аз нямам никакво съмнение в това. Но ако нещата ставаха само с желание, и кучето щеше да е месар, и жабата щеше да е подкована, защото е видяла как подковават вола. Но не става така. Освен желание, трябва и да можеш, трябва да знаеш как, трябва, както казват хората, да ти стиска, трябва да отстояваш това, в което вярваш. И най-важното нещо, трябва, когато си влязъл в тази Община, да си имал точна, ясна и конкретна програма за това кои са приоритетите, какво трябва да се направи и до какво ще доведат действията ти. Това, че кметът върши разни неща, за да се събират данъците и таксите, за да има ток, за да се събира боклука, това по никакъв начин не развива общината – това би трябвала да е онази задължителна дейност като минимум, която по подразбиране всеки един управленец да я върши. Това е базата. Въпросът е оттук нататък накъде. 
Идвайки на работа тази сутрин, се срещнах с млада жена, която е работила като лаборант в ТЕЦ – Видин. От една година е без работа, наскоро е изтекъл срокът, в който е получавала обезщетение от трудовата борса. Тя ми каза: „Съжалявам, че трябва да моля за работа, но ако не ми помогнете да си намеря работа, ще ми се наложи да замина за Германия и да оставя двете си деца, които са ученици, и съпруга си тук, защото там съм намерила работа“. Това е резултатът от липсата на тези управленски решения, които би трябвало да направят така, че Видин да се развива, че нещата да се променят истински. Проблемът е, че за тази една година не разбрахме каква е визията на кмета – как той иска да направи така, че Видин да се развие и да стане по-добро място за живеене. 
Така че ако трябва да оприлича с няколко думи тази изминала една година, бих казала, че това беше една голяма PR-бутафория. Отчитат се много неща, правят се много пресконференции, много събития, много празненства. Аз се притеснявам от прекалено многото празненства – добре знаем какво означава изразът „пир по време на чума“. Нямаме посока – в това състояние, разбира се, не са само хората във Видин, в това състояние сме всички българи. А когато нямаш посока, нямаш и път, а ние нямаме посока, не знаем накъде вървим. 
Ще дам пример със „Стамбол капия“, която се намира непосредствено пред офиса на Гражданско обединение „Единни за промяна“. Преди години двете помещения, които са там се използваха – едното за механа, другото за пъб. Сега те са сборище на окаяни от живота хора, на злонамерени, безхаберни младежи. Катинарът на едното от помещенията е счупен от повече от една година, вътре е пълно с боклуци, помещенията са в окаяно състояние. Това всъщност е метафора за състоянието на Видин. След местните избори миналата година, когато нещата се бяха успокоили, пуснахме едно писмо до кмета, за да предложим нашето гражданско обединение, ако се намери форма, под която да ни бъде отдадено помещението в капията, да го стопанисва и да развива дейност вътре – просто за да не стои обектът в днешното си състояние. След 5-6 месеца получихме любезен отговор от кмета, в който ни се казва, че за тази цел трябва да подадем молба и да бъде направен конкурс или обществена поръчка. А какво друго, ако не молба, е писмото, с което сме поискали да получим това помещение? Ако за целта е необходима обществена поръчка – чудесно, аз много ще се радвам, ако в една такава обществена поръчка се появи друг видинчанин, който да инициира своята собствена стопанска дейност в това помещение. Проблемът е, че от страна на Общината, след като получихме този отговор, не последва нищо. Досега трябваше да е инициирана голяма кампания, да са обявили, че този обект ще се отдава под наем или за стопанисване при определени условия и да са започнали да го правят, за да престане да се руши тази част от капията. Мога да дам много такива примери – за конкретни неща, които не се случват. Мога да задам въпроса къде е интермодалният терминал и кога ще го построят? Къде е скоростният път и кога ще го построят? Къде е скоростната жп линия и кога ще е построят?
Видинчани трябва да се отърсят от невероятните обещания, които получават. Защото ние започваме да живеем в бъдещето, с мечтата за нещо, което някога би могло да се случи и което никога не се случва. Ние трябва да започнем да правим нещата днес. Това не се случва. И затова характеризирам тази една година като бутафория. 
„НИЕ“: С какво си обяснявате случващото се?
Росица Кирова: Страхът от това, че някой може би знае повече, може повече и нещата, които предлага, са по-добри за града и желанието да покажат, че са единствените, изигра лоша шега на тези, които управляват в момента. Те не приеха нито едно наше решение. Затова не мога да скрия разочарованието си. 
На предходното заседание на Общинския съвет имах голямото желание поне един път Общинският съвет да се обедини около едно решение – около свое решение, с което да покажем на видинчани, че не сме се събрали тук лукови глави или тикви, а сме хора, които мислим и ни боли за града. Предложението ми беше просто: да възложим на кмета на община Видин да проведе необходимите преговори и да проучи цените на техника за сметосъбиране, по определената спецификация; да провери вариантите за лизингово схеми за три или пет години и да докладва до март месец на Общинския съвет за резултатите от това, което е проучил. За да може въз основа на неговия доклад – на тази информация, която ще ни даде кметът – Общинският съвет да вземе решение, с което да го задължи да направи обществена поръчка и да подпише договор за закупване на техниката, за наем на която в момента плащаме един милион и нещо лева годишен наем. До момента с тези два милиона и половина за наем бихме могли да сме си купили тази техника – да е наша, да е нова, да е лизингова, да е с гаранционна поддръжка и да осигури на видинчани запушването на една от дупките, от където продължават да изтичат общинските пари. 
Това, което се случи тогава в Общинския съвет – неистов, истеричен отпор от мнозинството –  направо ме изуми, да не каже че дълбоко ме огорчи. Като краен резултат отхвърлиха предложеното допълнение и си гласуваха решението за наем на техника така, както кметът го предложи. Но пък по време на дебатите научихме, че парите за наем на техника са завишени в сравнение с миналата година. Не е трагедия в това, че се наема техника. Трагедията е в това, че не се гледа дългосрочно, защото след няколко години, след като сме изплатили новата техника, тези пари ще могат да се използват за нещо друго – по-добро и по-полезно. Същото е при прословутата поръчка за наем на принтери. Научих за нея от медиите – журналисти ме търсиха за коментар. И ми беше много трудно да обясня, че не знам нищо за нея. А не знам нищо за нея, защото е в правомощията на кмета да провежда обществените поръчки.
„НИЕ“: Каква е практиката на работа в други общини?
Росица Кирова: Има практика в други общини – между другото в началото на мандата на Румен Видов във Видин също имаше такава практика, но после беше преустановена – всички обществени поръчки да минават и да се одобряват от Общинския съвет. Има практика в много общини, където параметрите на всички обществени поръчки се одобряват с решение на Общински съвет – гласуват се, дебатират се, избират се параметрите. Провеждането на обществени поръчки е в правомощията на кмета. Но ако кметът има добри намерения, той може да предложи на общинските съветници параметрите на една обществена поръчка да минат през Общинския съвет. Най-притеснителното е, че нищо от порочните практики, които бяха в предходния мандат, не е прекратено. 
„НИЕ“: Гражданско обединение „Единни за промяна“ регистрира свой инициативен комитет за участие в информационната кампания за референдума. Резултатът от референдума – победа за кого или победа на кого?
Росица Кирова: Резултатът от референдум е победа на кого – победа на гражданите над статуквото, над системните партии, над политическите елити. Защото тези, които изпитват неистов страх от промяната, не са редовите членове на партиите, а са елитите на партиите, които нямат желание да се промени системата. 
Какво ще последва? Това зависи отново от нас. Защото ако оставим нещата да зависят от партийните централи и партийните елити, няма да последва нищо. Затова не трябва да заспиваме. И тази гражданска енергия, която наистина иска промяна, трябва до край да бъде нащрек и да остане будна. Аз обаче бих предложила на българските граждани да са будни по принцип – било за този референдум, било за някоя друга инициатива, било за контрол над тези, които ни управляват. В момента, в който гражданското общество заспи, започват да се вихрят „батковците“, „каките“, да се „опраскват“, да се опоскват и да опоскват държавата. Това е, което не трябва да допускаме. И ако трябва да сме честни, победата на референдума е за гражданското общество. 
Ние като гражданско обединиение положихме много усилия за този референдум. Сформирахме собствен инициативен комитет и създаването на този инициативен комитет, който беше в подкрепа на трите въпроса на референдума, ни помогна страшно много да стигнем до много хора в областта и да ги убедим, че е необходимо да се гласува на референдума и че е правилно да се гласува с „Да“, тъй като все пак ние защитавахме нашата позиция. Конкретно във Видин ние постигнахме резултат на референдума, който е по-висок като активност с около 10% в сравнение с активността на предходните парламентарни избори – ако всяка една област си беше свършила работата както ние си я свършихме във Видин, референдумът щеше да е задължителен като резултат. Моралната позиция е, че този референдум и сега е задължителен. 
Основният проблем на кампанията за референдума беше, че референдумът беше поставен под пълна забрана като тема – това беше тема табу за българските национални медии. А референдумът, отсъствайки от предизборния дебат, лиши гражданите от информация за това какво означава техният избор. И за мен е изключително възмутително това, което слушам през последните няколко дни – започнаха председатели на партии, на сдружения, политолози, политици, анализатори да говорят колко опасен и страшен е мажоритарният вот, да обясняват как не трябва да се случват нещата. Къде бяха те през тази една година, през която инициативата за референдума се роди, набра сили и реализира? Къде бяха те през този един месец разяснителна кампания? 
Те се скриха. Защото за тях да излязат с лицето си и да защитят своята тези – а може би и нямаха съществени аргументи – означаваше да загубят популярност. И в светлината на изборите, които се проведоха, те предпочетоха да си замълчат. Проблемът е, че когато няма дебат, хората не получават достатъчно информация, за да направят своя избор. И да си дадат сметка защо едните са „против“, защото другите са „за“ и какво това в бъдеще ще донесе за страната. 
„НИЕ“: Какъв, според Вас, ще е ефектът от новите изборни правила – и по-специално на мажоритарността – върху Видин?
Росица Кирова: Може и да има сътресения при прилагането на новия начин на избор. Може да има разместване на пластове. Може да има определени диспропорции, но смисълът на това да се смени избирателната система е да предизвикаме дългосрочен, траен ефект върху тази държава в годините напред. Първо хората ще разберат, че избирайки някого за народен представител, когато той е представител на съответния едномандатен район, той ще трябва да се отчита пред тези граждани. И когато този човек обещае да има университет в града и това не се случи, гражданите ще знаят, че той е излъгал. Когато обещае да има скоростен четирилентов път и това не се случи, гражданите ще знаят, че той е излъгал. На следващите избори гражданите ще знаят, при следващото обещание на този човек – като например за завод за 5000 души, които да произвеждат авточасти или за интермодален терминал – хората ще си дадат сметка, че този човек говори неистини. И няма да го послушат, няма да го предпочетат – като, разбира се, презумцията е, че ние живеем в едно разумно общество. 
Конкретно за Видин, аз смятам, че в едномандатните райони, които ще бъдат обособени в нашата област, ще можем да си изберем представител, на когото избирателите директно да потърсят отговорност, ако нещо не се случи. При партийно-листовата система хората няма избор – под еуфорията да гласуват например за ГЕРБ, заради Бойко Борисов, хората нямат избор, стигат до листата, която им е предложена. А в нея хората не се определят по заслуги – по кой колко може, а по кой колко слуша. И обикновено този, който слуша и е начело на листата, той не слуша гражданите, а слуша партийния ръководител. А партийният ръководител на голямата партия има други приоритети, защото за него е важно да инвестира и да вложи парите там, където има голяма концентрация на граждани. Отговорността на държавата трябва да е равномерно разпределена върху регионите. Но кой да го подсети това този държавник, който си гони гласовете и многото мандати в София, Пловдив, Бургас и там се изливат парите?
Депутатът от Видин познава добре Видин – да, той ще стане народен представител на всички българи. Но ще работи за решаване на проблемите на своя регион, добре познавайки ги. Не съм съгласна с теорията, че няма да има достатъчно представителство. Основната теза на противниците на мажоритарното гласуване е, че, ако, образно казано, във Видин на втори тур се окаже, че са останали Зорница срещу Иван Петканов Драганов и Зорница спечели, избирателите на Иван Петканов Драганов нямат свое представителство. Ами сега не е ли така? Противниците на мажоритарното гласуване твърдят, че при пропорционалната система гласовете на Иван Петканов Драганов отиват за партията, която го е издигнала – и изведнъж някъде в Каспичан се пръква един депутат, дето хората там не го познават и не са го виждали. Или във Видин цъфва един депутат от ДПС, когото не сме го виждали. Това по-справедливо ли е?
Изборът, който трябваше да направим на референдума, никак не беше прост. Всеки един въпрос в себе си крие и подводни камъни. Много е важно как ще се приложат тези въпроси в законодателството. Въпросите в референдума и законодателните промени, които те трябва да предизвикат, може изключително много да оздравят политическата система в България и да оздравят вътрешно самите партии. Едновременно с това при едно прилагане, в което се залагат други схеми, може така да се случи, че тази система да не сработи и да опорочи цялата идея. И цялата надежда на българите да бъде натикана в кофата за боклук. Нашата цел сега е да опазим това, за което българинът гласува. Трябва да има натиск – ние всички като граждани трябва да направим така, че изборният закон да стане такъв, какъвто е най-добре за българския гражданин, а не за българския политик. 
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева
бр.94/28 ноември
Share