АГРЕСИЯТА КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН

Агресивността е вродено, инстинктивно явление или подобно поведение се научава? Агресивността у човека има инстинктивен компонент, но агресията не е причинена изцяло от инстинкта. Има ясни примери, които показват как различията в културата моделират реакциите на хората към различни събития. Нещо повече, при хората подобно поведение може да се модифицира от ситуационните и социалните фактори. Дали склонността към агресия ще се изрази реално в открито действие, е функция от сложно взаимодействие между вродени наклонности, различни заучени потискащи реакции и конкретния характер на социалната ситуация. Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и помага на хората да го сублимират, т.е. да превърнат разрушителната енергия в приемливо или дори полезно поведение. Полезна ли е агресивността? Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията на инстинктите за самосъхранение”. Зигмунд Фройд е бил убеден, че ако човек няма възможност да се прояви по агресивен начин, агресивната му енергия ще се натрупа, напрежението ще се повиши и накрая ще избликне или под формата на крайно насилие или в психично заболяване. Изтъкнатият американски психиатър Уилям Менинджър твърди, че „игрите със състезателен характер в САЩ осигуряват необикновено ефикасен отдушник за инстинктивния нагон към агресивност”. Според други изследователи пък, изливането на гнева – пряко или не, с думи или с действия – засилва враждебността, а не я намалява. Какви са причините за агресивността? Агресията в краен вариант във всички случаи е израз на неуспешна адаптация към средата. Причините могат да бъдат още: неврологични и химичн; тестостерон; болка и дискомфорт - болката и дискомфортът са главни предвестници на агресията. Ако индивид изпитва болка и не може да избяга от нея, той почти винаги атакува. Фрустрация - агресивността може да бъде предизвикана от всяка неприятна или нежелателна ситуация; Отхвърляне, изключване и присмех - ниското самочувствие е само по себе си фрустрация. Натрупването на неудовлетвореност, изолираност и чувство за неуспех акумулират гняв, болка и раздразнение, които рано или късно отключват агресивно отношение и поведение. Социално учене, насилие и средствата масова информация и др. В заключение агресивното поведение произтича от външни променливи, включващи ситуацията или обкръжаващата среда, от когнитивни променливи и системи, и от вътрешни фактори, отразяващи личностовите черти или предразположения на отделните агресори. Агресивното поведение е сложно явление, което се поддава на промяна при определени условия и специфични интервенции. Отношението към агресията може да се отнесе към емоционалната интелигентност. Първата стъпка е разпознаването й и след това - реакцията. Ето защо е нужно младежите да разпознават различните прояви на агресия и тормоз и не трябва да се притесняват да реагират. Търсенето на помощ и споделянето не е израз на слабост, а нормална реакция, когато има наблюдавана агресия. По този начин се получава обща нагласа, чувство за подкрепа и най-вече се преодолява масовата пасивност и приемане на случващото се наоколо. Това е на което учим участниците в младежките обучения, организирани от Сдружение „Пилигрими“ в рамките на проект „НЕ на агресията, ДА на спорта“. Нашият проект всъщност е и израз на убеждението, че агресията като модел за подражание може да бъде преборена единствено, ако се предложи друг вариант, алтернативен - на по-позитивния герой, който събира "лайкове" и общност, обединена около една идея. Този информационен материал е част от изпълнението по Проект „НЕ на агресията, ДА на спорта“, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2021 година, Направление 2 „Превенция на агресията сред младите хора (насилие, езика на омраза, дискриминация, расизъм и др.)“, съгласно Договор № 25-00-14/17.03.2021г. и номер по Проект – НПИМД- H2-T3-068/2021 Изпъляван от Сдружение „Пилигрими“