Вие сте тук

15 века история се разкриват при проучването на римската крепост Бонония

Primary tabs

15 века история разкриват пласт по пласт археолозите, които проучват останките на крепостните стени на античния римски град Бонония. След като от 2014 г. до 2018 г. колектив археолози от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН и техни колеги от Регионален исторически музей – Видин (РИМ) проучваха Кула №8 от крепостната стена на Бонония, тази година, благодарение на отпуснатото от Министерство на културата финансиране в размер на 10 000 лв., археологическото проучване продължи, но вече в по-голям обем и съсредоточено върху самата крепостна стена. На 3 октомври от екипа, работещ на обекта, представиха резултатите от проучването, като за целта поканиха журналисти да посетим мястото на разкопките, провеждащи се на общински терен в близост до Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“. „Един месец, през целия септември, работихме в този изцяло нов сектор, в който разкрихме сериозни останки от западната крепостна стена на Бонония“, съобщи ръководителят на археологическия екип доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ-БАН. Той допълни, че е била направена и временна консервация на зидовете на първия проучен подобект – Кула №8, като за да извърши това, специално бил поканен реставратор от НАИМ, който третирал с хидрофугизантни материали зидовете. 15 века история на Видин се разкриват пред нас Проучването на антична Бонония дава възможност да бъдат установени сведения за почти цялата история на Видин, обясни ръководителят на разкопките. „Тук ние започваме от ниво 20 век и стигаме до 5 век – тоест 15 века история“, подчерта той. Доц. Димитров допълни, че са намерени интересни находки от османския период (15 до 19 век) – съдове, множество керамични лули, монети и др. „За нас е доста интересно защо тези османски лули излизат с такава голяма концентрация – имаме намерени около 20 лули. Може би през османския период някъде в района зад римските крепостни стени, които са били използвани и през Средновековието и османския период, върху тях са изграждани буквално сгради от тези епохи, е имало ателиета за производство на лули, тъй като някои от лулите са със следи от палене, тоест били са използвани, но други са без следи от употреба“, обясни доц. Димитров. Археолозите са установили и много интересни податки от средновековния период, допълни директорката на видинския исторически музей Фионера Филипова. „Тук се откриха много интересни образци на сграфито керамика – така наречената царствена керамика. Другите ни обекти също дадоха интересни данни за средновековния период и специално за периода на падането под османска власт на този край. Но по-подробно ще говорим, когато обработим изцяло материалите“, допълни Филипова. „Тук открихме и няколко монети от времето на последния български цар, на видинското деспотство – Иван Срацимир. Също така при проучванията по трасето на газопровода се откриха именно такива средновековни останки от 14 век – от периода, когато Видин е последният български град, който пада под османска власт“, допълни доц. Здравко Димитров. При проучването на западната крепостна стена на Бонония са намерени и частични податки за живота по тези места през периода на Първото българско царство, отбеляза още директорката на видинския музей. След старта на разкопките на антична Бонония през първата една седмица усилията били насочени към разчистване на терена, който не само бил обрасъл с гъста растителност, но и бил превърнат практически в сметище, от което били изринати всякакви битови и строителни отпадъци. Освен че това била загуба на време, част от неголемия финансов ресурс, отпуснат за проучване на обекта отишъл за почистване на боклуците, обясни доц. Димитров. „Необходимо е теренът, който се проучва, да бъде обезопасен, да бъде ограден“, категоричен беше ръководителят на разкопките. На свой ред директорката на РИМ – Видин Фионера Филипова призова гражданите да бъдат съзнателни и да спрат да изхвърлят боклуци на територията на археологическия обект, а заедно да опазваме тази историческа ценност. На антична Бонония разкопки на терен ще се провеждат до 9 октомври, но с техния край работата на археолозите няма да приключи – тя ще продължи с обработка и реставриране на намерените находки. Перспективите пред антична Бонония През следващите години работата ще продължи в дълбочина, най-вероятно на ниво до 5 метра, като заедно с това районът на проучване ще бъде разширен в южна посока, обясни ръководителят на разкопките. Идеята е да се работи в общински терени, върху които в момента има необитаеми вече общински жилища – тъй като антична Бонония е паметник на културата със статут на обект от национално значение занапред съвременно строителство на това място е невъзможно, обясни доц. Димитров. От две години вече е ясно очертана територията на антична Бонония, установени са произлизащите от това режими на ползване, така че нищо вече не може да се прави на територията на обекта без да се съгласува с Националния институт за недвижимо културно наследство, подчерта и Фионера Филипова. Целта на археолозите е да открият западната порта на антична Бонония – един от главните входове на римската крепост, до който проучващите обекта смятат, че вече са достигнали. „Ако догодина имаме пак добро финансиране, ще можем да разширим изкопа на юг и да разкрием целия профил на портата, с нейните съоръжения и тогава вече да я обявим окончателно като открита. В момента, изчислявайки разстоянието между двете кули на западната стена, които са известни – Кула №8 и Кула №4, която е под училището по туризъм, ние сме убедени, че работим именно в зоната, където се е намирала западната порта. Освен това се вижда място, където стената прекъсва и в дълбочина, което ни дава основание да смятаме, че там е началото на прохода на тази порта“, обясни доц. Димитров. Откриването на един от главните входове на крепостта ще даде възможност да започне проучване и на централната улица на римския кастел, където би трябвало да бъдат намерени и ранни останки от първия военен лагер на Бонония, тоест от втората половина на 1 век, допълни ръководителят на разкопките. „За първа година ние имаме подкрепата на държавата за тези проучвания във Видин, които, смятам, че ще се превърнат в ежегодни и в крайна сметка големи зони от римската Бонония ще могат да бъдат експонирани. С тези добри резултати – архитектурни останки с доста добра запазеност – ние имаме пълното основание догодина да поискаме отново средства за продължаването на тези разкопки“, сподели доц. Димитров. Той коментира, че едно от най-сериозните предимства е, че въпреки съвременното строителство в кв. „Калето“, има големи общински терени, какъвто е теренът, проучван в момента, където има останки от къщи от края на 19 и нач. на 20 век, но дълбочината на тези строежи не е такава, че да бъдат разрушени културните пластове и архитектурните съоръжения от Античността и от Средновековието. „Имаме основания да смятаме, тези разкопки го потвърждават, че антична Бонония не е така унищожена от аварите в края на 6 век, както е антична Рациария – вероятно крепостната стена е запазена и е използвана по време на средновековния период“, допълни директорката на РИМ – Видин Фионера Филипова. „Крепостта Бонония досега се смяташе, че е второстепенна, но археологията показва, че изобщо не е така, а е била крепост с основно значение на дунавския бряг“, категоричен беше доц. Здравко Димитров. „След няколко години, когато разкопките приключат, идеята е те да се социализират в рамките на съвременния град – вместо тази огромна общинска територия да тъне в боклуци, както беше досега, това място съвсем спокойно може да се превърне в един археологически парк, по подобие на този, който е организиран около средновековната крепост „Баба Вида“. Останките от западната крепостна стена, които открихме през месец септември, предразполагат точно към такива бъдещи проекти за експониране, тъй като тук откриваме стената при нейната западна порта, при това със запазена височина може би над два метра, което е изключително добра податка“, категоричен е доц. Здравко Димитров. Той подчерта обаче, че пълното реализиране на този потенциал зависи от Община Видин, която има отговорност и би трябвало да има и инициативата за опазването и за развитието на тази културна и археологическа ценност. „Първо трябва да бъдат разкрити археологическите останки, да бъдат консервирани временно, след което се преминава към изработване на проекти за реставрация и консервация, които със сигурност имат много голям шанс да бъдат спечелени, тъй като има много сериозни останки, запазени от антична Бонония“, подчерта ръководителят на екипа, проучващ обекта. ТЕОДОРА Макавеева