Разлиства се историята на древен Видин

„10 октомври е чудесен, паметен ден за нас”. С тези думи започва разказа си за едно от най-значимите и важни открития в нейната кариера Оленка Миланова, археоложка в Регионален исторически музей – Видин. На този ден в „Кръстата казарма” тя открива човешки останки, положени в гроб – находка, която археоложката се надява, че ще доведе до попълване на празните страници в историята на нашия древен град. С Оленка Миланова разговарям в деня след голямото й откритие – не се срещаме в музея, където тя напоследък рядко се задържа, откакто започва своите проучвания в „Кръстата казарма”. Вместо това нашият разговор се случва на самото място на разкриване на човешките останки. Откривам я в двора на националния паметник на културата и тя ме повежда към мястото на находката. Влизаме в южното крило на „Кръстата казарма”. Трудно човек може да си представи, че точно на това място е била открита най-значимата находка във Видинско през последните десетилетия. Кипи усилено строителство, ръмжат машини, дузина работници в гащеризони сноват насам-натам, пренасяйки железни колове, дъски и какво ли още не. Накратко – картината, която ме посреща, с нищо не напомня за място, на което се извършват археологически проучвания. Едва когато влизаме навътре в южното крило забелязвам в дъното, до една от стените, няколко човека, работещи в изкоп – при по внимателно вглеждане установявам, че вместо мистрии и шпатоли, те държат в ръцете си малки лопатки. Разбирам, че сме стигнали до разкопките. „Преди четири месеца започна работата в „Кръстата казарма”, но когато махат мазилката на проблемното южно крило, виждат, че трябва укрепване на вътрешните стени и започват това укрепване. И така вчера, на 10-то число, попадаме на това погребение, което е много интересно. Изненадата ми беше невероятна – много бях развълнувана, когато разбрах, че сме открили човешки останки. В първия момент дори не можах да схвана какво точно се е случило – продължава с вълнение разказа си Оленка Миланова. – Вчера към 9 часа сутринта попаднахме на това погребение. То е залепено до вътрешната стена на „Кръстата казарма” с една тънка мазилка от сантиметър и половин и е на 2,10 м дълбочина (виж снимката), на 75 см от ходовото ниво на вътрешното помещение”. Става въпрос, обяснява тя, за две погребения едно под друго. Работата продължава, като засега в по-горния слой е разкрито тяло, положено в гробница. Човешките останки ще бъдат отнесени в Националния антропологически музей, където проф. Йордан Йорданов ще установи каква е възрастта на погребания индивид, пояснява видинската археоложка. „По наши първи предположение това е скелет на млада жена – съдим по факта, че зъбите са добре запазени, не са изтрити. Сега проучваме мястото – изваждаме всички метални и керамични предмети, намерихме три монети, благодарение на тези материали ще датираме находките. Все още е рано, в началото сме на проучването, но смятам, че става въпрос за християнски гроб. Знаем, че Осман Пазвантоглу започва да строи „Кръстата казарма” през 1800 г. – изглежда, че с това погребение са се съобразили. С това си обяснявам фактът, че откриваме материали от различни епохи. За нас това е събитие, защото се потвърждава, че Пазвантоглу наистина се е отнасял добре към християнското население – това е уникалността на тази находка”, продължава разказа си за откритото Миланова. Тя допълва, че на този етап изглежда, че положението на тялото е в поза „хокер” (като дете в майчина утроба), но уточнява, че едва когато приключи изялото разкриване на костите, ще може да се каже със сигурност дали това положение на останките е естествено, или са се случили някакви драматични събития, за да бъде този индивид така погребан. Това не е единствената находка, разкрита при започването на реставрацията на „Кръстата казарма”. Преди четири месеца започва работата по укрепване на сградата на националния паметник на културата. Още тогава, както в. „НИЕ” вече писа, бяха открити остатъци от по-стара постройка, като археолозите смятат, че върху нея е „стъпила” „Кръстата казарма”. Строежът на сданието с форма на кръст приключва през 1802 г., но преди нея какво е имало на същото място – това е интересното, което сега видинските археолози леко по леко разкриват, подреждайки музайката парче по парче. „Това че излизат много кости – и човешки, и животински – в този параметър около „Кръстата казарма”, говори за това, че това наистина е било един център на човешка активност още преди 1800 г. При мен е идвала мисълта, че може би в по-ранни епохи тук – в пространството на „Кръстата казарма” и отсреща намиращата се църква „Св. Петка”, която в дълбочина още не е проучена – е имало некропол”, разкрива видинската археоложка. Тя посочва, че проучването на църквата „Св. Петка” е мечта на занимаващите се с проучване на историята на нашия край, която може би ще се реализира следващата година. „Така че е много важно това, което разкриваме като археология тези 4 месеца отвън и вътре в „Кръстата казарма”, за да направим връзката, да проучим целия този център – „Кръстата казарма” и църквата „Св. Петка – тогава вече ще свържем нещата”, обяснява археоложката. Основният проблем, с който Миланова се сблъсква, е липсата на пари. Дори на човекът, който търси на обекта с металдетектор, археоложката заплаща от собствения си джоб. Тя се е обърнала още преди 4 месеца с писмо до Министерство на културата, от където е поискала да бъдат отпуснати пари, за да се финансират проучванията. Засега обаче оттам няма отговор. Видинските народни представители Любомила Станиславова и Владимир Тошев са посетили мястото на проучванията и са поели ангажимент да поставят въпроса пред министъра на културата Рашидов. Сега Миланова ще пише отново до Министерство на културата и се надява, че новите открития ще помогнат, за да се получи и финансова помощ. „Крайно време е държавата да обърне внимание и на Видин с неговата богата история, а не да го неглижира, да помогне и тук да се извършват археологически проучвания”, категорична е археоложката. Въпреки проблемите обаче Оленка Миланова и колежката й Екатерина Илиева, реставратор към Регионалния музей, работят с голямо желание и ентусиазъм. Защото, както казва самата Миланова, сега те разлистват историята на някогашния Видин. ТЕОДОРА Макавеева