Древният занаят плъстене са си поставили за цел да възродят Сдружение „Видински фонд Читалища“ и Регионалния исторически музей във Видин. Това е основната цел на проекта „Занаятчийница „От руното до плъстения килим“ – възраждане на един древен занаят“, подкрепен по Програма „Културно наследство“, модул „Съхранение и популяризиране на културното наследство“ на Национален фонд „Култура“, с общ бюджет в размер на около 10 000 лв.

Художници творят в рамките на Фестивала на изкуствата „Дунавски вълни“. Видинският талант Теодора Георгиева се включва в културната проява за първи път. Тя избира екологична тема с акцент опазване на околната среда, като идеята е с акрилни бои за дърво и метал да преобрази общо 9 електрически табла в центъра на града. Освен че рисува, Теодора се занимава и с дърворезба.

Да ловиш риба е майсторлък. Да я ловиш в язовир и река също. Но да хванеш сом в Дунав си е истинско предизвикателство и най-големият майсторлък, разказва Захари Маринов от видинското село Връв.

В последните дни в жертва на коронавируса паднаха Олимпийските игри, Европейското първенство по футбол, Евровизия и редица други събития, които бяха отменени или отложени. Ретро парад във Видин обаче ще има и тази година – споделя, с леко „намигване“, Иван Цолов, организатор на мероприятието, което от 2017 година събира в нашия град автомобилни класики от цялата страна, а и от чужбина. Тази година събитието ще е на 1 август (събота), а съорганизатори са момичетата от Sтетика – Белла и Бенджи, които ще оставят незабравим отпечатък със своите свежи идеи.

По второкласния път от село Мали Дреновец към село Арчар любителите на природата могат да забележат уникална гледка. Голяма колония лястовички гнездят от години във варовикова скала.
Пресфото БТА, снимка: ИРЕНА Данаилова

Епидемии винаги е имало и ще има, както и днес когато светът е обхванат от световна пандемия наречена COVID-19.

Ето как са се справяли във Видинско преди повече от век. Съхраняваното като документи и снимки във Видинския държавен архив днес как населението се е справяло с различните епидемии и какви мерки са налагани на населението звучат повече от актуално.

Масови епидемии е имало и в миналото

Сядаш на пейка, за да си отдъхнеш или на раздумка с приятел, но изведнъж се оказва, че телефонът ти е останал без батерия. Но няма проблем. Защото пейката е снабдена с извод за зареждане на мобилни устройства. Това не е фантастика – такава възможност дават т.нар. соларни пейки. А възможно ли е в обозримо бъдеще във Видин да има такава соларна пейка. Отговорът е да. Защото около тази идея и цел са се обединили пет 5 дами, които живеят и работят във Видин, милеят за този град и искат той да придобие европейски вид.

С продължаването на извънредното положение все по-често на преден план редом с въпроса „Как да съхраним здравето си“ изниква и друг въпрос – „Как да съхраним разума си и да не се поддадем на стреса?“. Потърсихме мнението на експертите – как да се справим с извънредната ситуация съветват Велислава Цанкова, психолог в Общинския съвет по наркотични вещества – Видин, и Силвия Нелчева, социолог в Общинския съвет по наркотични вещества.

През годините българският народ се е запазил като нация благодарение на своята вяра. Той е намирал спасение в църквите, където се е чувствал защитен. В наше време все още има хора, които тачат тези храмове и правят всичко възможно да запазят това, което са сътворили нашите предци. Такъв е и бреговчанинът Иво Иванов, който милее за всичко българско и родно. Той се е заел с мисията по реставрирането на оригиналните полилеи, които е намерил в помещение на местната църква „Успение Богородично“.

Златно кръстче с инициалите на Симеон Сакскобургготски пази повече от 80 години семейството на видинчанина Захари Сандов. Това разказа за БТА 50-годишният бивш военен, завършил Националния военен университет в Шумен - зенитно-ракетни войски, радио инженер и 11 години офицер в армията.
Осемдесет и три години неговото семейство пази ценна реликва - писмо, снимки и златно кръстче с верижка с инициалите на Симеон Сакскобургготски, които се предават от поколение на поколение.