Художници трансформират градския пейзаж на Видин

Фестивалът „Дунавски вълни“ 2020 поставя фокус върху изкуството като инструмент за промяна – на градската среда и на съзнанието на градския човек
Сподели: 
Теодора Георгиева професионално се занимава с дърворезба и рисуване
Силвана Сюлейман, главен експерт „Култура и изкуство“ в Община Видин
Цецка Александрова е преподавател по изобразително изкуство в две видински училища

Изкуството може да бъде инструмент за промяна... Промяна на средата, промяна на съзнанието на хората. Понякога не е нужно много, за да се сложи началото на една такава трансформация. В това са убедени видинските художнички Теодора Георгиева и Цецка Александрова, които чрез изкуството искат да променят начина, по който възприемаме елементи от градската среда, а от там – и град Видин като цяло. 
Ако трябва да потърсим дефиниция за това, което талантливите млади дами правят, то е пример за набиращия все по-голяма популярност ърбан арт (Urban art) – изкуство, което се вдъхновява от градския начин на живот и от градската среда, елементи от която се превръщат в „платна“, върху които творците рисуват. Досега примери за такова изкуство можехме да видим единствено в други градове – сега ърбан артът навлиза и във Видин, благодарение на тазгодишното издание на организирания от Община Видин фестивал „Дунавски вълни“. 
„С оглед на обстоятелствата, тази година решихме фестивалът да има различен фокус и този фокус да е свързан със средата, която ни заобикаля. И с това как с въображение не чак толкова привлекателните елементи от тази среда могат да станат красиви и цветни. Преценихме, че имаме добра възможност да покажем как талантът, изкуството могат да преобразят пространството, което ни заобикаля“, обясни Силвана Сюлейман, главен експерт „Култура и изкуство“ в Община Видин. 
Организаторите на фестивала намерили съмишленици в лицето на трима талантливи видинлии – Теодора Георгиева, Цецка Александрова и Светослав Николаев, всеки от които ще работи на различно място в града. В следващите абзаци ще ви разкажем за дамското участие в това първо по рода си за Видин събитие.
Екологична притча в картини, разказана върху електрически табла
Теодора Георгиева е избрала да разкаже една екологична притча в серия от картини, като в нейни платна се превръщат седем електрически табла в централната пешеходна зона на Видин, непосредствено до сградата на общинската администрация. Младата жена, която професионално се занимава с дърворезба и рисуване, разказа, че е избрала екологичната тематика, защото счита, че това е тема, за която е важно да говорим – особена с нашите деца. „Избрах да е като анимация, за да може децата по-лесно да запаметят и възприемат посланията. Искаше ми се да изглежда като рисунки от детска книжка или като от старите анимации. В децата е бъдещето – аз имам две дъщери и много се уча от тях“, сподели Теодора. 
Серията от картини, които тя създава, започва с изображение, показващо силуета на град в капана на дима от заводи, а на този фон – дете, държащо балон, събрал в себе си зелена екосистема, като символ на това, че децата са нашата надежда за по-добро бъдеще. Следва изображение на рибар, ловящ риба във воден басейн, където боклуците са повече от естествените водни обитатели. „Докато бяхме под карантина, водих децата на Дунав и там видяхме страшни неща, затова и за мен беше задължително едната тема да е за замърсяването на реките с боклуци“, обясни Теодора. Третото изображение, което художничката довършва, докато тече нашият разговор, показва изсечена гора, а сред пъновете – мечка, която е взела възглавницата си под мишница и напуска своя естествен дом, за да търси друг. „След това ще нарисувам планетата Земя, която е тъжна. После ще покажа едно дете, което е поело инициативата там, където са изсечени дърветата, да посади нови. Ще нарисувам и момиченце, което си изхвърля разделно боклука. На финала ще покажа планетата Земя вече щастлива. „Идеята ми е да покажа негативното и същевременно – как може то да бъде променено“, сподели Теодора. 
Тя обясни, че когато започнала да рисува, била притеснена как това ще се възприеме от хората. Била обаче приятно изненадана. „Тези електрически табла изглеждаха много зле – ръждясали, облепени с плакати… Когато се почистиха и започнах да рисувам, видях позитивната реакция на всички. Всеки, който минава оттук, се обръща и се заглежда, хората се радват, че се създава нещо красиво“, разказа художничката. 
След като приключи на това място, Теодора ще продължи с трансформация на електрически табла на сградата на Симфониетата, като там планира да създаде картини, включващи ноти, музикални инструменти и други тематични елементи. 
Анимационни герои „оживяват“ върху „пънчетата“ в парк „Владикина бахча“
Друго пространство, което претърпява трансформация, е парк „Владикина бахча“ и по-точно – най-любимото за децата място в него: кръглото площадче с „пънчетата“. Върху тях любими анимационни герои „оживяват“ изпод четките на художничката Цецка Александрова и нейните ученици. 
Цецка Александрова разказа, че първоначално предложила различни свои идеи, една от които била за парк „Владикина бахча“ – в последствие от Община Видин одобрили именно този проект. „Това е един парк, който понякога бива пренебрегван, освен това често става обект на вандализъм. А в същото време тук се събират страшно много родители със своите деца. За тези деца досега тук нямаше нищо чак толкова интересно, което да направи паркът привлекателен за тях. Моята идея беше тези „пънчета“ да се освежат и да се промени визията им – затова ги пребоядисваме и изрисуваме. Върху тях ще има 30 различни анимационни героя – както класически герои като Снежанка, Питър Пан, Мечо Пух, така и по-нови персонажи като „Angry birds“ и миньоните. Така че от една страна обновяваме нещо старо, а от друга – крайният резултат ще обединява нещо старо, класическо, с нещо модерното“, сподели художничката. 
Тя допълни, че освен това на асфалта непосредствено до площадката с „пънчетата“ изрисували игра – комбинация между скачане, тичане, балансиране. А на съседна алея очертават писта за децата с тротинетки. Пейките в района също са пребоядисани в цветовете на българското знаме, а в последствие на тях ще бъде изписано и името на фестивала, в рамките на който се случва тази трансформация – „Дунавски вълни“. 
Цецка Александрова разказа, че й помагат нейни ученици – тя е преподавател по изобразително изкуство в две видински училища. „Основно се включват мои ученици от Професионална гимназия „Михалаки Георгиев“, и то защото там имаме клуб по изобразително изкуство – „Млад творец“. Когато децата разбраха, че ще рисувам в парк „Владикина бахча“, изразиха желание да ми помагат. И на изцяло доброволни начала са тук от сутрин в 9 часа до след обяд. Аз съм изключително горда с тях, те споделят и своето мнение какво да се изрисува и се съобразявам с това, защото те са част от младото поколение, което използва този парк“, обясни художничката.
Първи стъпки на ърбан арт-а във Видин, но не и последни?
Цецка Александрова изрази съжаление, че градското изкуство, което на други места отдавна е навлязло, едва сега прави първите си стъпки във Видин. Но допълни, че по-добре късно, отколкото никога. Младата жена сподели, че има и доста по-мащабни идеи за трансформация на пространства в град Видин. „Изчаквам одобрение от Община Видин за изрисуване на стената на дигата на Дунав в участъка от Плувеца до Речна гара – но говоря за стената, която е долу, към Дунав. Идеята е там да се изрисуват емблематични за Видин сгради и паметници на културата, така че като минават корабите покрай нашия град, туристите да виждат тази стена и, защо не, картината да ги грабне и да им се прииска да дойдат във Видин“, обясни Цецка Александрова. 
Тя допълни, че след като приключи с изрисуването на „пънчетата“ във „Владикина бахча“, ще скицира идеите си за кейовата стена и ще предложи няколко различни проекта за одобрение от страна на Община Видин. „Конкретната визия е в процес на обсъждане. Но силно се надявам тази идея да се реализира, защото ще бъдем първите, направили подобно нещо – по речната граница на България такова нещо няма, така че Видин ще бъде уникален и оригинален“, сподели художничката.
ТЕОДОРА Макавеева