Успешен археологически сезон изпраща екипът, който в продължение на три месеца работи в Рациария. И тази година археолозите продължиха проучването на римските императорски терми – градските бани, в античния град. Още два декара от площта на този комплекс са разкрити през настоящия археологически сезон. А установени в проучвания район добре запазените архитектурни структури и културни пластове са предпоставка за постигнатите значителни научни резултати, обобщи ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт при БАН.

Благодарение на осигуреното държавно финансиране от 400 000 лв., тази година археологическият сезон на Рациария започна в началото на август и ще приключи на 7 ноември. В разкопките участват 70 работници, 10 души археологически екип и много други специалисти, които се включват в по-специфичните дейности – реставратори, архитекти, геодезисти, нумизмати, специалисти, които определят керамичния и остеологичния (костния) материал
„В рамките на това огромно проучване, което обхваща над 90 календарни дни и 66 работни – това са най-големите редовни археологически разкопки в България за тази година – ние проучихме цялата южна част на източното крило на римските императорски терми. Те са най-големият архитектурен комплекс в антична Рациария, който е известен досега. Напълно възможно е след години да се открие и форумът, други големи обществени сгради, но за момента това е най-големият комплекс, това са и най-големите бани в България от всички епохи, не само от Римската – те се развиват на площ от почти 10 декара. И по тази огромна своя структура са сравними дори с баните на император Каракала и император Диоклециан в Рим“, обясни доц. Димитров. =

Археолозите успяват да проучат трите етапа от „живота“ на римските терми на Рациария, разказа ръководителят на разкопките. Изграждането на комплекса на градските бани започва през първата половина на III век – периодът на най-голям разцвет на Римската империя по нашите земи – и продължава до към втората половина на IV век, когато баните са трансформирани в раннохристиянска базилика. Последният етап от „живота“ на термите, както и на Рациария, е в периода след хунските набези – големият комплекс на някогашните градски бани вече е напълно разрушен, изоставен, а на негово място се откриват следи от жилищни постройки. „В тези наши проучвания ние постигнахме много сериозни научни резултати – установихме и трите етапа от живота на термите в най-южната част на източното крило, като и архитектурните структури, и съответстващите им културни пластове, заедно с находките, които те съдържат, са почти напълно запазени“, посочи доц. Димитров. 

Над 1500 на брой са намерените находки през тази година, от които повече от 1200 са монети, допълни археологът. „Златни, сребърни, бронзови монети; монети датиращи още от периода на Рациария като военен център, от I век – една прекрасна сестерция на император Калигула беше открита преди няколко седмици. И оттам като се тръгне та чак до 6-и век нумизматичният материал е без прекъсване. Така че наистина изключително успешна и много важна археологическа кампания, което се дължи на три основни фактора – сериозно финансиране, добра организация и много добър екип от работници и археолози“, каза доц. Димитров. 

Ръководителят на разкопките обясни, че има няколко ключови сектора, които са разкрити през настоящият археологически сезон. Едно от интересните места е помещение – предположенията на археолозите са, че това е т.нар. тепидариум (тоест помещение с басейни с топла вода), което е затрупано в следствие на рухване на покрива. Именно това обаче съхранява този сектор от посегателства. „Деструкциите там са огромни – те са на площ над 200 кв. метра. Под тях са запазени напълно дори тухленият под, ограбен в много от другите сектори на банята. Така че в този затворен от деструкциите комплекс очакваме да разкрием находките от последния етап от „живота“ на банята като термален бански комплекс. И това е изключително важен момент“, подчерта доц. Димитров. 
Друг важен сектор на баните е най-южната част на източното крило, където е открита екседрата (полукръгла ниша, вградена от външната страна на зида в античните обществени сгради или изградена като отделен павилион). Очакванията са там да има поне останки от най-ранните басейнчета в термите, допълни археологът.

Античният град Рациария е най-важният обект във Видинска област от гледна точка на потенциала за развитието на туризма в региона. Затова систематичното му проучване трябва да продължи и занапред, категоричен е доц. Димитров. Все още основният въпрос – ще бъде ли осигурено и догодина необходимото финансиране за продължаване на проучването на римските терми при същия мащаб – няма своя отговор. Доц. Димитров изрази обаче надежда, че ще бъдат предоставени достатъчно средства. 

„Рациария е не само регионална, а и национална кауза и така както беше разрушавана и изоставена в началото на XX век, сега държавата ще започне да полага необходимите грижи и всяка година за Рациария ще се отпускат едни сериозни средства, за да може да продължи проучването. Рациария е обект, който никога повече не бива да бъде изоставян“, посочи ръководителят на разкопките. 

НИЕ