На 12 май в парка до Културния дом на с. Дреновец, община Ружинци, Видинска област, се проведе фестивал – историческа възстановка на римския предхристиянски пролетен празник FLORALIA (римската Цветница). Флоралията в Дреновец е уникална за територията на цяла България, подобен римски фестивал се прави още само в Унгария (археопарковете Aquincum и Gorsium). 

Дреновската Флоралия е финансирана по проект МИГ „Западна Стара планина“, част от който е и Община Ружинци. Самият кмет на общината Александър Александров (учител по история иначе) се превъплъщава за втори пореден път в ролята на Дукса (главнокомандващия всички войски в провинцията) AURELIUS PRISCUS от Рациария, чийто олтар, посветен на бог Юпитер, е намерен в римския град Градище край Дреновец. Местната група „Багачин. Foederati“, заедно с групи от Враца, Варна, Пловдив, Ямбол, Шумен и София, пресъздадоха магическата атмосфера на празника от края на 3-ти - началото на 4-ти век сл. Хр.
Всъщност групата „Багачин“ е сборна, от половината Северозапад: има участници от Поломието от Лом до Ружинци, но и от Враца. Останалите групи и участници бяха: „Ситалк“ от Пловдив и Ямбол, „Mos majorum Ulpiae Serdicae“ oт София, „Авитохол“ от Варна, вокалният дует „Freija“ от Пловдив, майсторът на бронзови обкови Емо Маринов от Шумен и танцьорката Вероника Григорова от Враца. В последния момент сръбска група от гр. Княжевац отмени участието си и не дойде. 

Това беше второто издание на фестивала FLORALIA в Дреновец, с тенденцията да се превърне в традиционен и международен, запазена марка на Дреновец и Северозапада. Самият празник протече с римско шествие през Дреновец, молитва от жреца PALLADIUS от Рациария към богинята Флора за щастие, здраве, добри приятелства и плодородие, поклонение пред олтара на богинята, след което магнетичната и красива танцьорка VERONICA танцува за всички на пясъчната арена, върху която после се сблъскаха в ожесточени схватки гладиаторите PETRONIUS и ROSCIO, от Рациария. След тяхната борба гостите ни готи – федерати от провинция Тракия, представиха своя ритуал за плодородие, под ствола на голямо дърво, растящо там. Последва всенародно веселие, с демонстрации на римската тонизираща напитка „posca“ и уменията на дошлите отдалече майстори. Всеобщата оценка бе, че отново сме надминали себе си, и тазгодишният фестивал е бил по-добър от миналогодишния. 

Какво представляват историческите възстановки, или така нареченият „реенактмент“ (побългарено от reenactment)?

Това не е нито „историческа художествена самодейност“, нито театро, нито манекенство в исторически дрехи, нито исторически Дисниленд и бутафория, без героизъм и без прагматизъм. Това е занимание преди всичко за романтици, отдадени на Историята. Ние го правим преко сили, на инат и на мускули, и заради нещо друго: любовта ни към Северозапада, изоставен и подиграван във „Вечерите на Северозапада“ (и не само). Създаваме Жива История чрез максимално точно възпроизвеждане на историческото облекло (като кройка и материали), оръжие, бит и култура. Има няколко такива групи в България и в близката Румъния, с които си партнираме и ходим по фестивалите у нас и в чужбина. Това е един вълшебен, отделен Паралелен свят, какъвто не може да се види никъде другаде. Конкретно в нашия пример, това е и възможност да се направи Северозападът по-интересен, по-посещаем за туристите, чрез оживяването на крепостите и руините, които имаме. Римското културно наследство на Северозапада е един неизползван досега ресурс, от който изграждаме настоящето и бъдещето си.

Северозападът е богат откъм римска история, макар и в по-голямата си част съсипана от иманярите и неразумно жилищно строителство, но има все още какво да се покаже и да стане тук една туристическа дестинация (което е местна „малка“ икономика за нашия беден край). Наречете го, че за колорит всеки град трябва да има собствена римска аниматорска група (за по-разбираемо, въпреки че не е точно така).

Преди две години по Дунава премина реплика на късноримски патрулен кораб, тип Navis Lusoria, който посрещнахме, заедно с други римски групи, във Видин. Същият кораб всяка година ще бъде даван за ползване на всяка Дунавска държава надолу по течението на реката. Ще дойде ред и на България, и на Видин. И трябва да се помисли отсега какво ще се прави с този римски кораб и кой ще създава историческа атмосфера край него. За целта, най-добре е Видин да има собствена римска група за исторически възстановки или да има участници в сегашната ни група за късноримска история „Багачин“ от Северозапада. Няма ограничения откъм пол, възраст, етнос, вероизповедание и т.н. Интересът и любовта към римската история на BONONIA и Северозапада трябва да е определящ. 

Очакваме вашите въпроси на мейл bagacin.foederati@abv.bg a за съвсем сигурни в намеренията си- телефона ми се знае в редакцията на в- к "Ние". 

Любо Андреев (Ломски)