Всички сме слушали за магията на Рила планина. Откъде точно идва тази фраза? Може би от необятните красоти, които предлага на туристите.
Едно от най-посещаваните места в Рила са всеизвестните Седем рилски езера. Целогодишно хиляди хора посещават тези невероятни природни образувания. Групата езера с ледников произход са най-посещаваната от туристи езерна група в България и един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м надморска височина. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.
Хубавото за туристите, които желаят да се насладят на тази невероятна гледка е, че е изградена необходимата инфраструктура, която позволява и на хора, които не са запалени планинари, да достигнат до това природно чудо. Едно от удобствата е наличието на паркинг за автомобилите, който е платен, но цената не е висока. Друго удобство за посетителите е седалковият лифт, който стига до първата хижа. Ако ви е страх от високо, не бих го препоръчала. Нагоре не е толкова страшно, но надолу… Има, разбира се, и други варианти – или се качваш пеша до първата хижа (преходът е около час и 30 минути), или наемаш джип, който обаче не стига точно до хижата, но все пак спестява време.
След като вече сте пристигнали до първата хижа, може да наемете кон или магаре за изкачването до езерата. Ако решите да тръгнете пеша, ще разберете какво е планинско изкачване. Има два пътя, по които може да се мине. Единият е покрай първите четири езера – Долното, Рибника, Трилистника и Близнака, а другият – с гледка отгоре на тези езера. Повечето хора избират втория маршрут като начало, а след това минават в близост до езерата. Ако сте избрали пътя, който води над първите четири езера, може би няма да сгрешите, защото той е по-труден като преход, но е невероятен за снимки.
Първото езеро, което ще видите по този маршрут е Долното. То е най-ниско разположеното от Седемте рилски езера – на най-долното стъпало на обширния едноименен циркус. Намира се на 2095 м надморска височина. Най-голямата му дълбочина е 11 м. В Долното езеро се събират водите, които изтичат от шестте по-горни езера.
Веднага след него пред погледа ви се появява Рибното езеро. То е най-плиткото – средна дълбочина 1,10 м. Разположено е на 2184 м надморска височина. Продължавайки по пътеката нагоре, се стига следващото езеро – Трилистника. То е с неправилна форма и ниски брегове. Дълбоко е 6,5 м. Интересното за него е, че се оттича с два оттока – североизточен, през който минава туристическата пътека, и северозападен, на отсрещния бряг, който се смята за начален поток на река Джерман.Този отток е преграден с бетонна стена с преливник и при маловодие водите на езерото се оттичат само през първия отток в Рибното езеро.
След като сте се полюбували и наснимали, продължавате по доста лесен маршрут и така докато стигнете следващото езеро – Близнака. То е най-голямото по площ от седемте, а по дълбочина е на трето място - 27,5 метра, след Окото и Бъбрека. Разположено е на 2243 метра надморска височина. Състои се от две части, а между тях има тесен плитък проток. От тази особеност идва и името му. Южната част на езерото е по-дълбоката, обградена е от стръмни скални стени, под които до късно лято се задържат големи снежни преспи. Северната част на Близнака е по-плитка, с полегати брегове, по които расте хвойна.
Продължавайки по пътя нагоре, минавате в близост до езерото Бъбрека. Там почти всички туристи спират за почивка и да се насладят на красивата гледка. Езерото Бъбрека е с най-стръмните брегове от цялата група. Името му произлиза от неговата форма, която наподобява бъбрек или бобено зърно. Намира се на 2282 м надморска височина, т. е. е трето по височина в езерната група. По големина на водния обем е най-голямото от седемте езера, по площ на водната повърхност е на второ. Дълбочината му е 28 м, което го нарежда на второ място – след Окото.
Ако до тук ви се е сторил труден преходът, не знам как бихте издържали до последното езеро – Сълзата. Оттук нататък маршрутът става още по-труден. Започва едно невероятно катерене почти перпендикулярно на хоризонта. Баирът е много стръмен, а пътеките – стръмни, но пък си заслужава. Не се отказвайте, защото ще сгрешите. Следващата гледка, която ще се разкрие пред очите ви, е незабравима. С изкачването нагоре пред погледа се разкрива цялата красота на езерото Бъбрека. Оттам се получават невероятни снимки. И така стигайки до следващото езеро – Окото, където мнозина се спират за почивка. То е с приблизително овална форма. Намира се на 2440 м надморска височина и е най-дълбокото циркусно езеро на територията на Балканския полуостров – дълбочината му е 37,5 м. От него нагоре е може би най-стръмният и труден участък, но пък изкачвайки се, можете да видите и снимате Окото в цялата му красота. На самия връх се намира и последното езеро – Сълзата, наречено така заради прозрачността на водите. То е разположено на най-голяма надморска височина – 2535 м. Намира се сред малка хлътнатина северозападно от връх Дамга (Вазов връх). Езерото е и най-малкото по площ и по обем от езерата в циркуса, с най-малък водосбор.
Качвайки се на върха, вече можете да видите всичките седем езера. Но за да стигнете до там, ви трябва здрав дух, здраво тяло и, разбира се, много издръжливост и упоритост. Всичките усилия обаче си заслужават. Гледката е невероятна, дори започваш да не усещаш умора.
Спускането е по-бързо. Сега вече можете да минете по другия маршрут – в близост до първите четири езера. Голяма радост след цялото това изкачване и спускане, което трае около 4 часа, е гледката на хижата, от която сте тръгнали, тъй като от там отново можете да използвате лифта.
А на началната точка вежливи търговци предлагат сладка от плодове, които растат в планината, плодови вина, мехлеми и чайове от билки, които може да се наберат от Рила. Естествено, предлагат и много сувенири за спомен от това невероятно приключение. Което всеки трябва да преживее, за да се докосне до магията на Рила планина.
МАРИЯНА Герасимова