Вече повече от 60 години Европейският съюз се доказва като една от най-успешните световни организации, донесла на европейските държави редица положителни промени. От митническия съюз, общия пазар, свободното движение, еврото, Шенген до модел на сътрудничество, субсидиарност, единство в многообразието, демократични ценности, опазване на Европейското културно наследство. Европейският съюз инициира политически промени в много страни преди и след падането на Берлинската стена, внесе множество реформи, иновации и модернизация и остави на заден план десетки предразсъдъци.
Днес, по данни от прoучвания на Евростат, много европейски граждани се доверяват на Съюза и неговите институции, дори повече отколкото на националните си правителства. В днешната изключително динамична и променяща се реалност обаче, когато всички сме изправени пред глобални предизвикателства, възникват нови въпроси – важен ли е ЕС? Как ще се развива оттук нататък? Накъде отива Европа? Къде са нейните граници? Разбираме ли какво се случва? Съществува ли европейска солидарност?
Вече две десетилетия Европейският съюз е изправен пред множество световни проблеми. Днешният свят е все по-нестабилен, фрагментиран, но в същото време и глобализиран. Така предизвикателства като миграция, разширяване, бежанска криза, безработица, Брекзит, а сега и COVID-19 създадоха нови страхове за бъдещето и доведоха до прокрадване на националистически идеи, особено сред крайнодесните движения в Европа. Въпреки това, и до ден днешен, Съюзът успява да се справи с функционирането си, да защитава своите ценности, икономическа си мощ и социалната справедливост.
Само преди няколко години Европейската комисия, водена от Юнкер, предложи пет сценария за развитие на ЕС. След Брекзит стоеше въпросът как ще продължи да съществува Европа и какво е нейното бъдеще. Беше ясно, че тази тема трябва да бъде отворена, а държавите –членки да преосмислят своите приоритети и мотиви. Първият сценарий за нейното бъдеще беше озаглавен „Продължаване напред”. При него Европейската комисия предлага да се продължи по същия курс, но с малки и плавни промени във функционирането на ЕС. При втория сценарий – „Нищо освен единен пазар”, капацитетът да се действа за осигуряване на по-добро бъдеще на европейските граждани е твърде ограничен. Третият сценарий, наречен „Тези, които искат да направят повече”, е свързан с основата „Европейски съюз на няколко скорости”. При него биха се образували коалиции, по желание, в конкретни политики като отбраната, вътрешната сигурност, данъците и социалните въпроси. Четвъртият сценарий – „Да се направи малко, но по-ефективно”. При него ЕК смята, че е добре да се правят повече неща съвместно, но в по-малко области. Петият сценарий е озаглавен „Да се прави повече съвместно”. При него се цели държавите да действат съвместно в много повече области, което означава насочване към федерален Европейски съюз. Дебатите поставиха в центъра гражданите. Тъй като това, което желаят гражданите на ЕС, е най-важно. ЕС се превърна в граждански проект. Политиките са гражданите, те са в центъра, а чрез многобройните си механизми за сътрудничество, ЕС включва своите граждани в оформянето на политиките като чува и отчита тяхното мнение.
Само преди по-малко от година евроепйските лидери се срещнаха в Сибиу и там приеха едноименната декларация за бъдещето на Европейския съюз. Те поеха 10 ангажимента на 27-те държави, част от който гласят: „Щe зacтaнeм зaд eднa eдиннa Eврoпa — oт изтoк дo зaпaд, oт ceвeр дo юг... Щe ocтaнeм eдинни въпрeки вcичкo. Щe ce пoдкрeпямe взaимнo в трудни врeмeнa и винaги щe бъдeм eдинни. Мoжeм и щe гoвoрим c eдин oбщ глac. Щe търcим винaги oбщи рeшeния, кaтo ce вcлушвaмe eдин в друг в дух нa рaзбирaтeлcтвo и увaжeниe. Щe прoдължим дa зaщитaвaмe нaчинa cи нa живoт, дeмoкрaциятa и върхoвeнcтвoтo нa зaкoнa... Щe нacoчвaмe уcилиятa cи нaтaм, къдeтo тe ca нaй-нeoбхoдими. Eврoпa щe прoдължи дa бъдe "гoлямa пo гoлeмитe въпрocи". Щe прoдължим дa ce вcлушвaмe в прoблeмитe и нaдeждитe нa вcички eврoпeйци, кaтo дoближaвaмe Cъюзa дo нeгoвитe грaждaни, и щe рaбoтим пoдoбaвaщo, c aмбиция и рeшимocт. Винaги щe ce зacтъпвaмe зa принципa нa cпрaвeдливocт, билo тo нa пaзaрa нa трудa, в coциaлнaтa cфeрa, в икoнoмикaтa или в цифрoвaтa трaнcфoрмaция. Щe прoдължим дa нaмaлявaмe рaзличиятa мeжду нac и винaги щe пoмaгaмe нa нaй-уязвимитe в Eврoпa, пocтaвяйки хoрaтa нaд пoлитикaтa... Щe ocигурим бъдeщeтo нa cлeдвaщитe пoкoлeния eврoпeйци. Щe инвecтирaмe в млaдитe хoрa и щe изгрaдим пригoдeн към бъдeщeтo Cъюз, кoйтo мoжe дa ce cпрaви c нaй-нaлeжaщитe прeдизвикaтeлcтвa нa 21-ви вeк.“
Днес Европа и светът са изправени пред едно различно предизвикателство, където трябва да си проличи готовността на Съюза да изпълни декларираните ангажименти един към друг и към своите граждани. Съюзът започна да показва своята солидарност под формата на реални мерки, механизми и оказване на помощ – от гъвкави мерки за държавни помощи за предприятия, през механизъм SURE, подпомагане на правителствата, които да се справят с бизнеса и безрабитицата, нов бюджет, които да създава сигурност, инвестиции и надеждност. В отговор на пандемията от COVID-19 ЕС организира действия за ограничаване на разпространяването на вируса, гарантиране на осигуряването на медицинско оборудване, насърчаване на научните изследвания в областта на лечението и ваксините, подкрепа за работните места, предприятията и икономиката. В тази криза Съюзът предвиди пакет от глобални ответни мерки на стойност 20 милиарда евро в подкрепа на усилията на страните партньорки в борбата с пандемията. На 3 април 2020 г. Европейската комисия одобри схема в България за субсидиране на заплатите на стойност 1,5 милиарда лева, имаща за цел да бъде запазена заетостта в секторите, които са най-силно засегнати от мерките за изолация, въведени поради пандемията с коронавируса.  Това е солидарността на ЕС в най-чистата й форма.
Кризата е огромна и е в световен мащаб, но ЕС започна борбата и както казва Урсула фон дер Лайен, настоящият председател на ЕК: „ще помогнем за изграждането на една по-съвременна, устойчива и стабилна Европа. Това е Съюзът, който вярвам, че може да излезе от тази криза — както е успял да излезе от всяка друга криза в нашата история. Това огромно усилие, тази нова Европа има нужда най-вече от хората, които желаят общо бъдеще, в което си помагаме взаимно. Това, което виждам в Европа днес, показва правилния път и ме изпълва с гордост.“