Представете си да стъпвате по улиците, по които някога са ходели хората, които са живеели във Видин преди две хилядолетия. За да изпитате това не е необходима машина на времето, достатъчно е само да се разходите до кв. „Калето“ във Видин, където за поредна година археолози проучват останките на античния римски град Бонония. А тази година един от фокусите на работа е дигитализация на обекта, което е важна стъпка по пътя към социализацията му и създаването на един модерен и атрактивен археологически парк. 

Екипът, начело с доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт при БАН, който е ръководител на разкопките, продължават търпеливо да отравят античния град. Днес на разкопките могат да бъдат различени улиците, на които са крачели нашите предци по времето на Римската империя. А археолозите продължават да копаят още по-надолу, към периода преди втори век, когато е изградена крепостната стена и кулите към нея. Крепостна стена, чиито размери красноречиво говорят за важната роля, която е играел градът в Римската империя. 

Разкопките, които разкриват цялата история на Видин

В момента е разкрита голяма част от западната крепостна стена на Бонония заедно с двете кули. Става въпрос за огромна стена с 4 метра широчина. „Към 4,5 – 5 метра е дълбоко. Това ниво, което вече сме проучили, обхваща началото на изграждане на крепостната стена и вече надолу са нейните основи – това е нивото, на което трябва да се експонира обектът, тъй като целта е да се превърне в туристически център, един археологически парк, който да представя реално римската Бонония“, обясни доц. Димитров. Той допълни, че на тази дълбочина е обхваната цялата история на Видин – от 2 век до 20 век. Според археолога, ако се слезе още метър надолу най-вероятно ще се достигне до историческия слой от 1 век, когато е основана Бонония. Този последен метър обаче ще бъде проучван чрез сондажи, които в последствие ще бъдат заровени. 

„Доста голям център се оформя – към два-три декара площ. Това е основата за изграждането на един перфектен археологически парк, който ще бъде в близост до крепостта „Баба Вида“. Така че когато дойдат туристите във Видин, ще могат да видят османския период – джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, средновековието – „Баба Вида“, а тук вече се вижда и римският град“, посочи доц. Димитров. 

Находките от тази година и плановете занапред

Над 300 находки са намерени до момента през настоящия археологически сезон на Бонония, като повечето от тях са монети от римския период – времето, когато е изграждана западната крепостна стена. „Имаме и някои елементи от тера сигилата – това е най-хубавата, най-луксозна римска керамика, която е внасяна от Италия. Макар и фрагменти, те са ценни за науката – дават връзката с производствените центрове и показват как се е развивала търговията през този период“, обясни ръководителят на археологическия екип. 

Седма година се проучва западната крепостна стена и кула 10 на Бонония, преди това една година археолозите работиха и в района на кула 8, която е открита още през 1989 година, при строителството на блок. Така че вече осем археологически сезона продължават разкопките на Бонония. Доц. Димитров обясни, че плановете са догодина да се премине към по-пълното проучване на кула 8.  

Финансирането

„Основно финансирането е от Министерството на културата – с проекти, които печелим почти всяка година. Абсолютно всяка година финансиране предоставя и Община Видин – това е основен ангажимент на Общината: три поредни общински ръководства са подкрепяли абсолютно категорично проучването на Бонония, което е кауза за град Видин“, обясни ръководителят на разкопките. Доц. Димитров допълни, че това е един от най-сериозните ангажименти изобщо на общини в България към археологически проучвания, като напомни, че тази година общинското финансиране за обекта е в размер на 60 хиляди лева. Като се добави и финансирането от държавата, разкопките на Бонония са най-добре финансираният археологически обект през тази година на територията на Видинска област, посочи доц. Димитров. 

Дигитализация – пътят за превръщане на Бонония в туристическа атракция

През настоящия археологически сезон е направено 3D заснемане на обекта, аерофото, а плановете са всички находки в последствие да бъдат дигитализирани – сканирани с 3D скенер, така че да се получат изображения на находките в обем. Доц. Димитров напомни за идеята малката сграда, която се намира непосредствено до мястото на разкопките и която въпреки лошото си състояние е всъщност паметник на културата, в бъдеще да се превърне в музей с експозиция. 

Задачата всичко да бъде дигитализирано, така че да се получи една модерна експозиция, която да представя не само находките, но и да включва 3D, както и възстановка е историкът Емил Михов, който има зад гърба си значителен опит в реализацията на подобни проекти. „Смятаме с него, че на базата на една стена, запазена в подобна височина, може да се направи една възстановка как са изглеждали кулите, каква е била височината на стената и как е изглеждала“, обясни доц. Димитров. 

Емил Михов е основен фотограф на археологическите разкопки на БАН, като документация, реклама и филмиране. Автор е на холограмна кино инсталация „Боженци“, кино виртуална разходка „Дечкова къща“, виртуална разходка 360 крепости – музей Кърджали и много други. Работи основно с музеи и културни институции с цел въвеждане на модерни, нови технологии за повишаване на интереса към тях. Емил Михов посочи, че за да се превърне Бонония в атрактивен туристически обект, трябва да се инвестира именно в дигитализацията. „Един обикновен турист не вижда това, което археологът или историкът вижда тук. Това е страхотен обект, който може да носи приходи и дивиденти на Общината, но той трябва да бъде „разказан“ по един по-специфичен, модерен начин. Целта е да има един лек, приятен „разказ“ за младите хора, които много бързо да могат да възприемат какво виждат и да могат да го оценят. Опитът ми показва, че когато на един човек му представиш атрактивно една историческа информация, той я харесва и почва да се възпитава и обучава“, обясни Емил Михов. 

Той допълни, че няколко са възможните подходи в Бонония. От една страна може по дигитален път да се покаже как е изглеждал античният римски град. „Това са едни внушителни кули, които никъде другаде ги няма и ако човек може реално да си представи как са изглеждали, това ще привлече туристи“, посочи Емил Михов. Той напомни, че културният туризъм е сред най-доходоносните, той води най-платежоспособните туристи.

Разработват се методи, които съответстват на спецификата на този конкретен археологически обект, за да стане атрактивен, като това включва не само външните обекти, но и музейните части – експозициите. 

Идеята е на едно и също място посетителят да може да види както археологическият обект, с неговата възстановка благодарение на модерните технологии, така и да разгледа находките, които са намерени на това място. Това е нещо, което рядко може да бъде видяно – музейната експозиция да е там, където са и разкопките, посочи доц. Димитров. Ръководителят на разкопките в Бонония посочи, че в съвременна градска среда е важно как ще се социализира сегашната архитектура с античния пласт и античните структури. Важното е тази връзка между древното и модерното да се направи плавно, по удачен начин.

НИЕ