Древният занаят плъстене са си поставили за цел да възродят Сдружение „Видински фонд Читалища“ и Регионалния исторически музей във Видин. Това е основната цел на проекта „Занаятчийница „От руното до плъстения килим“ – възраждане на един древен занаят“, подкрепен по Програма „Културно наследство“, модул „Съхранение и популяризиране на културното наследство“ на Национален фонд „Култура“, с общ бюджет в размер на около 10 000 лв.
На пресконференция на 31 юли партньорите по проекта представиха основните дейности, които ще бъдат реализирани в следващата една година. „Основната цел на проекта е да се спаси от изчезване древният занаят плъстене, като осигури трансмисия на запазените знания и умения към младото поколение“, обясни Славена Петрова, председател на Сдружение „Видински фонд Читалища“.
В музей „Кръстата казарма“ ще бъде оборудване на занаятчийска работилница, като атрактивно музейно пространство за учене чрез преживяване. В рамките на проекта 15 младежи на възраст от 11 до 15 години ще изучават занаята плъстене. Занятията с тях ще продължат седем месеца и ще бъдат ръководени от етнографа в РИМ – Видин Сашка Бизеранова. Освен това минимум 300 други деца и младежи ще посетят занаятчийницата и ще се запознаят с древния занаят.
Ще бъде извършено и теренно проучване за откриване на непознати досега образци на занаята плъстене, като голяма ще е ролята на читалищните работници по места. В последствие ще бъде създаден дигитален „Каталог на плъстите от Видинския край“, който ще е достъпен на сайта на „Видински фонд Читалища“. В рамките на проекта ще бъдат представени и две изложби – първата с плъстени килими, съхранявани във фонда на РИМ – Видин и втората с образци, създадени от младежите, обучени на този древен занаят.
Плъстенето като занаят отмира през 50-те г. на ХХ век. Днес само една майсторка-занаятчийка във Видинско изработва сувенири, използвайки архаичната техника. Амбицията на партньорите по проекта е да допринесат за спасяването от изчезване на този древен занаят.
„Като занаят плъстенето е много интересно, защото се е практикувало в Подбалкана и в балканските села, а изделията, които са попаднали във фонда на Музея, са от равнинната част. Така се обхваща цялата територия на област Видин – от една страна занаята плъстене, а от друга страна притежаването на плъсти като част от духовната култура“, обясни Сашка Бизеранова. Тя допълни, че някога е било задължително в сватбения чеиз да има поне един плъстен килим, като символиката на т.нар. „сватбена плъст“ е много интересна и това ще е една от темите, с които „чираците“ в занаятчийницата ще бъдат запознати.
Бизеранова разказа, че плъстенето е най-старата технология за изработване на нетъкан текстил. „Номадите, движейки се, не могат да пренасят станове и да тъкат. А плъстенето се осъществява чрез спарване на вълната, изтепване и така тя става непромокаема. От практическа цел са измислени плъстите – номадите са се занимавали предимно с овцевъдство и са можели да използват вълната, и то най-некачествената вълна, ярината“, обясни етнографът. „Всички може би са чували израза „Дрън, дрън ярина“, който сега има преносно значение, но в миналото дрън е самото действие; дрънд е инструментът, с който се степа вълната. Само с помощта на луга и дървесна пепел, което им е било подръчен материал, както и вода, номадите са получавали неща, които са им били изключително необходими“, допълни Сашка Бизеранова.
Плъстените килими във Фонда на видинския музей са от Кошава, Неговановци, Покрайна, Брегово, обясни Десислава Божидарова, временно изпълняваща длъжността директор на РИМ – Видин. В България има две големи музейни колекции на плъстени килими. Едната е в Копривщица, а другата е видинската, като музейните работници в РИМ – Видин считат, че плъстите, съхранявани във видинския музей са по-древни.
ТЕОДОРА Макавеева