Будапеща е град, минал през различни исторически превратности. И всяка от тях е оставила своя отпечатък върху днешния архитектурен облик на столицата на Унгария. Така на територия от около 550 квадратни километра съжителстват „перли“ на архитектурата от Средновековието, турски бани, примери за барокова архитектура, сгради от 19 век в неоренесансов, неоготически, модернистични и артдеко стил, както и постройки, носещи ясно чертите на архитектурата, типична за соцреализма.
На фона на това никак не е чудно, че Будапеща става все по-предпочитана дестинация за туристите – още повече че цените в унгарската столица, макар и малко по-високи от тези в София например, са в пъти по-ниски от цените в Рим, Париж или Виена. Въпреки че първоначалното ориентиране в цените е доста трудно предвид курса, на който се търгува местната валута – унгарски форинт (1000 форинта се равняват на около 5,80 лв. или на около 3 евро).
Обикновено градът гъмжи от туристи. Но ако искате да избегнете тълпите, най-добре е да планирате пътуване в началото на годината, както лично успях да се уверя. Тогава броят на туристите е значително по-малък. Унгарският език е кошмарен – твърди се, че е един от най-трудните за изучаване. Мога да повярвам в това твърдение. По принцип където и да съм ходила, все съм успявала да намирам някакви паралели с други езици – в Будапеща не успях. Единствено унгарската дума за стая се оказа позната за мен – соба. Но хубавото е, че ако знаеш английски, няма да имаш никакъв проблем в общуването при това не само с работещите в туристическите и търговски обектите, но и с обикновените хора.
Историята на Будапеща
Малко история. Маджарите за пръв път стъпват на тези земи през 9 век, а около век по-късно създават Унгарското кралство. Средата на 13 век е белязана от нападения на монголски племена. В последствие тогавашната столица Буда е възстановена, започва период на разцвет и към 15 век столичният град е един от центровете на ренесансовата хуманистична култура. През 1526 година градът е превзет от Османската империя, която го владее през следващите 150 година. През 1686 година Буда е отвоюван от османците и настъпва нов период на разцвет. За да се стигне до обединението на градовете Буда, Обуда и Пеща през 1873 година – новообразуваният град получава името Будапеща. През този период градът е и една от столиците на дуалистичната монархия Австро-Унгария, която се разпада през 1918 година, след Първата световна война. Следва период на суверенитет за Унгария, който обаче не продължава дълго, тъй като след Втората световна война страната попада в сферата на влияние на Съветския съюз – период, който също поставя своя отпечатък върху столицата Будапеща.
Днес Будапеща е мегаполис с население наближаващо 2 милиона души. Едва ли има човек, който да не знае, че градът е разделен от Дунав – реката разделя хълмистата Буда на запад от равнинната Пеща на изток. Значителна част от Будапеща е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – това включва двата бряга на Дунав, булевард „Андраши“ и дворцовия комплекс „Буда“. Именно на тази територия са концентрирани и значителна част от основните исторически забележителности на Будапеща, които всеки турист трябва да види. Задача, която всъщност не е толкова трудна, тъй като дори пешеходно разстоянията между отделните обекти не са толкова големи, а за тези, които искат да си спестят ходенето или пък са с кратък престой, вариант e градският транспорт, както и туристическите автобуси от типа Hop on – Hop off. Макар билетът за тях да не е съвсем евтин, той позволява неограничено пътуване по маршрута, който задължително включва спирки на основните туристически обекти.
Дунавските крайбрежия на Будапеща и Обувките на брега на Дунав
Отидете ли в Будапеща, задължително е да се разходите по брега на Дунав. Там и денем, и нощем гледката към отсрещния бряг е невероятна (това е така независимо дали гледаш към източния, или към западния бряг на реката) – трудно би могла да бъде описана с думи, снимките също не са в състояние напълно да предадат атмосферата. Чудесен вариант е разходката с корабче по Дунав, която дава възможност в пълнота да се насладиш на спиращите дъха панорамни гледки – най-вече по тъмно, когато на фона на нощното небе ярко се очертават красиво осветените силуети на някои от емблематичните за Будапеща сгради като Парламента и двореца „Буда“, както и на мостовете, свързващи двете части на града.
Разхождайки се покрай Дунав в източната част на Будапеща, има едно място, което си заслужава да посетите. В близост до Парламента на бетоновата кейова стена са подредени изработени от метал обувки. Особено бурни емоции предизвикват мъничките детски обувчици – особено когато човек научи историята на този паметник. Той е изграден през 2005 година в памет на евреите, застреляни през 1944 – 1945 година на брега на Дунав от милицията на Кръстосаните стрели (Партия на кръстосаните стрели – унгарска фашистка партия, която идва на власт чрез преврат на 15 октомври 1944 година). А защо точно обувки. Защото в онзи мрачен период милицията отвеждала насила задържаните до брега на Дунав, там те били карани да си свалят обувките (ценна стока във военния период), след което били застрелвани, а телата им – хвърляни в реката. Счита се, че през периода на управление на фашистката Партия на кръстосаните стрели 20 000 унгарски евреи са разстреляни на брега на Дунав.
Въженият мост
Предимство на пешеходната разходка покрай Дунав е, че можеш отблизо да видиш мостовете над реката – една от емблемите на Будапеща. Най-старият мост над Дунава, свързващ Буда и Пеща, е Въженият мост. Неговото изграждане е завършено през 1849 година. Дотогава реката можела да бъде премината единствено по временен понтонен мост, което не било вариант при високи води; през студените зими, когато лед сковавал водите на Дунав, хората вървели направо по леда. Това се променя, когато е завършен Въженият мост, считан за едно от техническите чудеса на онова време. През Втората световна война мостът е разрушен – такава впрочем е съдбата на всички мостове, свързващи Буда и Пеща. В последствие Въженият мост е възстановен в почти автентичния му вид. Днес неговият силует е един от най-разпознаваемите символи на Будапеща и неизменно присъства на картички и сувенири.
Хълмът Гелерт, Цитаделата и Статуята на свободата
Друг забележителен със своя елегантен дизайн мост е „Елизабет“, кръстен на името на съпругата на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф, която е по известна с името Сиси. На западния бряг на Дунав мостът опира в подножието на хълма Гелерт. Обичано от местните място за екскурзии сред природата, хълмът е кръстен на свети Гелерт, чийто паметник също е разположен там. Свети Гелерт помага на унгарския крал Стефан I (известен още като Ищван Свети) в покръстването на местното езическо население. Смъртта на крал Стефан обаче слага началото на период на насилие, при което само за няколко години се сменят трима владетели – в тези смутни времена местното езическо население също се разбунтува срещу опитите за християнизация. Жертва на това става и Гелерт. Има различни легенди за смъртта му, една от версиите е, че е поставен във варел, който бил пуснат да се търкаля по хълма, днес носещ името на светеца.
На хълма Гелерт се намира и Цитаделата, или поне каквото е останало от нея – това е защитна крепост, издигната в средата на 19 век (в отговор на Унгарската революция от 1848 година) по заповед на командир от австрийската армия. Тази историческа сграда има сложна и противоречива история, каквато, както стана ясно, е историята и на град Будапеща. Тя е използвана от нацистите по време на Втората световна война като бункер и защитна позиция при нападения по въздух. Комунистическият режим след 1945 година също използва крепостта – след Унгарската революция от 1956 година оръдията в Цитаделата били насочени не към небето, а надолу, към цивилното население на столицата.
Комунистическият режим също така изградил на хълма паметник, който да символизира жертвите, дадени при освобождението на Будапеща от германска окупация. В центъра на паметника се извисява 14-метрова статуя на жена, вдигнала към небето двете си ръце, в които държи палмово листо (символ на свободата). След падането на комунистическия режим, през 1991 година статуите на двамата войници от Червената армия, част от оригиналния момумент, били преместени в Парка на статуите, където се съхраняват всички монументи от комунистическия период.
Днес хълмът Гелерт е едно от най-популярните места сред туристите. Причината е, че от него се разкрива невероятна панорамна гледка към Будапеща.
Дворецът „Буда“
През редица трансформации е преминал и дворецът „Буда“, който в продължение на векове е резиденция на унгарските монарси. Строежът на първия кралски дворец започва през Средновековието, като готическата сграда е напълно завършена при управлението на крал Матияш. Последвалият 150-годишен период, в който дворцовият комплекс е в ръцете на османските турци оставя своя отпечатък, а средновековният дворец е почти напълно разрушен при освобождаването на град Буда през 1686 година. Започва възстановяването на двореца, новият градеж е в бароков стил, а строителството приключва през 1769 година. По-малко от век по-късно, по време на унгарската революция, дворецът отново е опожарен. Възстановен е за трети път, като този път строителството, с известни прекъсвания, продължава до 1912 година. Но само три десетилетия по-късно, през Втората световна война, по време на окупацията и в последствие нахлуването на Червената армия в Будапеща, дворецът, който е последното укрепление на немските войски, отново е силно разрушен. Новият комунистически режим решава отново да го възстанови, но счита, че дворецът е символ на стария режим и се взема решение както интериорът, така и екстериорът да бъдат модернизирани.
Въпреки всички тези премеждия и днес дворецът „Буда“ е една от емблематичните сгради в Будапеща и впечатлява със своята импозантна визия. В момента там се помещават Унгарската национална галерия, Историческият музей и Националната библиотека. Често пространството около замъка става сцена на фестивали – на бирата, виното, шоколада, занаятите и т.н. Интересен е и лабиринтът на замъка „Буда“ – комплекс от пещери и мазета, който е разположен точно под замъка. Лабиринтът е на шестнадесет метра под повърхността и също привлича голям поток от туристи.
Дворцовият комплекс: църквата Матияш и Рибарският бастион
В близост до замъка „Буда“ има още редица забележителни сгради, които задължително трябва да бъдат видени. Дори само разходката по тесните калдъръмени улички, където все още се виждат запазени автентични барокови къщи, е едно неповторимо преживяване.
Сред най-впечатляващите сгради, които могат да бъдат видени в този район, е катедралата Матияш – кръстена не на свети Матиас, а на един от най-обичаните унгарски крале, наричан от поданиците си крал Матияш Справедливият. Според историческите данни, църква на това място е изградена още през 1015 година. След като през 1242 година монголските племена оставят Унгария в руини, тогавашният унгарски владетел решава да премести кралската резиденция на хълма Буда – тогава е построена сегашната католическа църква. През 15 век крал Матияш преустройва и разширява църквата в типичния за времето готически стил. По време на османската окупация, църквата е използвана като джамия. След края на обсадата на Буда, при която османските турци окончателно напускат града, катедралата на практика е оставена в руини. Съградена е наново, вече в бароков стил. В началото на 19 век катедралата е възстановена в неоготически стил във вида, в който я виждаме днес.
На метри от нея се намира друга забележителност – „Рибарският бастион“. Това е архитектурно съоръжение от галерии и кули, изградено около тераса и сякаш излязло от приказка на „Дисни“. Носи това име, тъй като е построен на мястото на рибарски квартал и рибарски пазар. Строежът му започва през 1895 г. Мястото е изключително популярно сред туристите, тъй като предлага незабравима гледка към Парламента, мостовете над Дунав и голяма част от града.
Парламентът и Националната опера
Но да се върнем отново от източната страна на Дунав, на територията на някогашния град Пеща. Там също не липсват забележителности. Най-голямата от тях несъмнено е сградата на Парламента, който е висок 96 метра – цифра, която не е случайна, тъй като препраща към пристигането на маджарите в Панония през 896 година, което унгарците считат за годината на създаване на своята държава. Когато започва строежът на сградата, издържана в неоготически стил, като начин да се демонстрира мощта на Унгария било решено в строежът да се използват само унгарски материали, технологии и специалисти, което изключително оскъпило проекта.
Въпреки трудностите, сградата била осветена през 1896 година, когато унгарците чествали 1000 години от създаването на своята държава. В строежа участвали около 100 000 души, били използвани 40 милиона тухли, половин милион скъпоценни камъни и 40 кг злато. В архитектурно отношение сградата е със симетрична фасада – две крила и централен купол. Причината за това е, че когато е построена, унгарският парламент е двукамерен – всяка камара използвала отделно крило, а двете идентични крила символизирали равенството между двете камари на парламента.
Краят на 19 век, когато е построен Парламентът, е време на разцвет за Унгария, тогава част от Австро-унгарската империя. През този период са изградени редица емблематични постройки, сред които базиликата „Свети Стефан“ и сградата на националната опера, намираща се на централния булевард „Андраши“.
Интересна история се разказва за тази сграда – по онова време имало силно съперничество между двете столици на дуалистичната монархия Австро-Унгария, но град Будапеща бил в по-неизгодна позиция, тъй като нищо не можело да се направи без съгласието на император Франц Йосиф – той дал такова за строежа на операта, но при условие, че е по-малка от операта във Виена. Това условие било спазено, но при официалното откриване на сградата императорът с неудоволствие установил, че тя е по-малка, но за сметка на това по-богато украсена от виенската опера. Франц Йосиф повече не стъпил там. Доколко тази история е исторически правдива едва ли някой може да каже, но факт е, че сградата на националната опера в Будапеща е истинско архитектурно бижу.
Булевард „Андраши“ и „Площадът на героите“
Булевард „Андраши“ е една от основните пътни артерии в Будапеща. Краят на 19 век е период, в който Будапеща започва да се превръща в модерен метрополис. Символ на това е булевард „Андраши“, който е пример за мащабно градоустройствено планиране. Част от световното наследство на ЮНЕСКО, булевардът е уникален с разположените от двете страни по протежението му сгради със съхранена историческа архитектура – някога резиденции на аристократи и заможни жители на града, сега приземните им етажи са заети от магазини, на чиито витрини могат да бъдат видени имената на световноизвестни модни марки. Не по-малка ценност се крие и под булеварда – там се намира най-старата подземна железница в континентална Европа (по-стара от нея е само метрото в Лондон), изградена през 1896 година.
В единия край булевардът опира в „Площада на героите“, където се намира уникален монумент, чието изграждане започва по повод 1000-годишнината от основаването на унгарската държава. Мемориалът включва статуите на водачите на 7-те племена, които основават Унгария през 9 век, както и други забележителни фигури от Унгарската история - крале и държавници. В центъра се издига паметникът на архангел Гавраил – според легендата архангел Гавраил се появил в съня на създателя на унгарската държава Ищван Свети и му връчил светата корона, с която кралят утвърдил властта си като владетел, поставен от Бога.
От „Площада на героите“ започва най-големият парк в Будапеща. Там се намира и готическият дворец „Вайдахуняд“, който сега е превърнат в музей на архитектурата.
Време за пазаруване и забавление
За любителите на пазаруването, задължителна е разходката по една от основните търговски, и пешеходни, улици в Будапеща – „Вачи“. Освен че там има множество магазини, голям е и изборът от ресторанти – както по протежение на самата улица, така и в по-малките странични улички. Като цяло, в унгарската столица могат да бъдат открити заведения с интересен интериор и вкусна храна. Много обаче са и местата, предлагащи кухня от всички част на света – италианска, мексиканска, арабска…
Ако обичате шумните места с ярки цветове, приятни аромати и много различни стоки, значи Централният пазар на Будапеща е вашето място. Създаван още през 1896 г., той е най-старият и най-големият пазар в града, както и едно от най-колоритните места в унгарската столица. Двуетажната сграда, приличаща на хале, е уникална със своите високи сводове и множество прозорци. На първия етаж могат да бъдат открити различни традиционни храни, на втория етаж има огромен избор от сувенири. Дори да не купите нищо (имайте предвид, че цените са малко по-високи, и местните рядко пазаруват от там), разходката из най-стария пазар в Будапеща си заслужава.
Паркът „Елизабет“, намиращ се по протежението на булевард „Андраши“, пък е едно от любимите места за младежите. Там се намира и високо 65-метра виенско колело – освен че неговият силует се е превърнал в неизменна част от градската архитектура, от кабинките му се разкрива невероятна панорамна гледка към Будапеща.
А дори още не сме стигнали до множеството бани и СПА-центрове, захранени от над 120 горещи извора.
Още много може да бъде казано за унгарската столица и разказът все ще е непълен. Още много може да бъде видяно – затова най-добре е всеки да отиде и лично да преживее емоцията, която е Будапеща.
ТЕОДОРА Макавеева

в. "НИЕ", бр. 10/9 март