.
.
.
„НИЕ“: Господин Кръстев, вече доста години сте начело на Симфониета Видин. Какво се промени през този период в работата на културния институт?
Мирослав Кръстев: Много неща се промениха. Например - от 2010 г. оркестърът вече не е Държавна филхармония Видин, а Симфониета Видин. Начинът на финансиране на института също беше променен с т.нар. делегиран бюджет, който има своите предимства, но и, разбира се, своите недостатъци. От една страна, това дава по-голяма възможност на оркестъра и на директора по отношение формирането на бюджета и съответно разходването на неговите средства, както и по отношение на определяне на числеността на творческия състав и административен персонал, но от друга страна крие и доста рискове от непредвидени обстоятелства в мениджмънта на културния институт.
За тези почти 26 години, в които съм директор на оркестъра, се смени едно цяло поколение оркестранти, като в момента от по-възрастните колеги останаха малцина и това е съвсем естествено. През последните няколко години в оркестъра постъпиха нови, млади оркестранти, студенти в Музикалната академия в София, включително и музиканти от други страни, които се справят отлично със своите творчески задължения и отговорности. Разбира се, възможността да работят в професионален оркестър е важна стъпка в творческия им път като музиканти и определяща за бъдещето им професионално израстване. Много се надявам опитът, който младите оркестранти натрупват в нашия оркестър, да е добра основа за тяхната успешна кариера.
За разлика от моето поколение, когато аз бях студент в Музикалната академия, по това време консерватория, младите ми колеги днес имат възможност за избор. Някога, след дипломиране, имаше т.нар. разпределение по оркестри, но по време на студентските години почти никой от нас, с малки изключение, не е имал възможност да свири в симфоничен оркестър.
Имаме и музиканти от чужбина, които избраха да дойдат да работят в Симфониета Видин. В момента очакваме да бъдат одобрени документите и на още двама цигулари от чужбина. При нас дойде от Пловдив да работи фаготист, който е най-младият оркестрант в България. Така че съставът на оркестъра ни се разрасна, особено по отношение групите на медни и дървени инструменти. По отношение на струнните инструменти съставът трябва да бъде увеличен, особено групата на първите цигулки.
В момента оркестърът е в състав 47 човека, което е вече в изискванията за състав на филхармоничен оркестър, независимо че официалното име на нашия културен институт е Симфониета.
„НИЕ“: Трудно ли е чисто документално започването на работа на музиканти от чужбина?
Мирослав Кръстев: По отношение на гражданите на трети страни бюрокрацията е много голяма. Минава доста време от подаване на документите и получаване разрешение за престой и достъп до пазара на труда. И понеже те са от различни страни, самите документи са различни, това създава трудности главно по отношение издаването на работна виза.
„НИЕ“: Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте през годините, каква е Вашата равносметка?
Мирослав Кръстев: Трудности винаги има. Но, слава на Бога, всичко, което съм планирал, до този момент сме реализирали. Последното, което мога с удовлетворение да споделя, е, че закупихме много нови и качествени музикални инструменти. Това стана възможно благодарение на финансиране по спечелен проект в рамките на програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България, както и чрез финансовата подкрепа на една от круизните фирми и на Община Видин по спечелен от нея проект. Отделно в последните месеци закупихме със средства от собствения бюджет още два инструмента – флейти с изключително високо качество, които зарадваха нашите две първи флейтистки.
Последната ни придобивка е товарен микробус за музикалните инструменти. Закупуването му се наложи, тъй като оркестърът ни има много ангажименти из страната и понякога автобусът, с който пътуват оркестрантите, няма близък достъп до сцените на различните театри, концертни зали и другите места, където се изнасят концертите, а това затруднява пренасянето и подготвянето на сцената с музикални инструменти и озвучителна техника.
„НИЕ“: Симфониета Видин отдавна е завоювала своето място в културния живот в региона. Успявате ли да представите видинската Симфониета и пред чуждестранна публика?
Мирослав Кръстев: Редовно имаме възможност да изнасяме концерти за чуждестранни туристи, пристигащи във Видин с круизните кораби. Общо за сезона концертите са 31, като с всяка година се увеличават, което говори добре за нас като културен институт. Концертите се провеждат на различни места – основно в нашата зала, на корабите, в крепостта „Баба Вида“ или в Епиграфския музей. Идеята е по-нататък концертите за туристи да бъдат изнасяни също и в Културен център „Жул Паскин“. Направи ми впечатление, че още на първия концерт, който имахме в Културния център, имаше много желаещи туристи да влязат, но концертът не беше включен в тяхната програма. Според мен това е едно уникално място за провеждане на концерти – фантастична акустика и невероятна атмосфера.
„НИЕ“: От няколко години през месец юли във Видин се провеждат Летни музикални празници. Каква програма ще предложи фестивалът през 2024 година, която е и празнична за видинската Симфониета – отбелязват се 75 години от учредяването на културния институт?
Мирослав Кръстев: На 27 и 28 юни започват репетициите за летния фестивал – Летни музикални празници 2024 година. С този фестивал ще отбележим и 75-годишнината от създаването на видинския симфоничен оркестър. Затова при откриването на фестивала на 4 юли ще прозвучи част от програмата, която е изнесена на 28 юни 1949 година – тогава е първият концерт на новосъздадения Държавен симфоничен оркестър – Видин. Спряхме се на увертюрата „Ифигения в Авлида“ на Кристоф Глук, която ще прозвучи като една препратка към далечната 1949 година. Откриването на фестивала ще е и със специалното участие на актрисата Силвия Лулчева.
Програмата на фестивала включва три спектакъла, които са копродукция с Държавна опера – Варна. На 4 юли ще представим „Кармина Бурана“ на Карл Орф, съвместно с Академичния хор на Филхармония „Олтения“, Крайова. Диригент ще е Свилен Симеонов. На 5 юли –Моцарт, „Вълшебната флейта“, с диригент Григор Паликаров. На 7 юли ще е спектакълът „Бодигард“, с участието на Орлин Горанова, Манал ел Фейтури и Нора Караиванова и диригент Срацимир Павлов. Вярвам, че ще се получи един истински музикален празник, на който жителите и гостите на Видин ще могат да се насладят.