Глобалните нива на корупция в България остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване се оказват неуспешни – това показва Индексът за възприятие на корупцията за 2024 г., публикуван днес от неправителствената организация „Трансперънси Интернешънъл“ („Transparency International“) на официалния ѝ сайт за България,.

В тазгодишното издание на индекса България получава 43 точки, което е под критичния праг от 50 точки и „сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната“. България е само преди Унгария от страните в Европейския съюз (ЕС), показват резултатите.

С този брой точки България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, според индекса. Той измерва нивата на политическа корупция и показва, че тя е бариера за доброто управление, несъвместима е с функционирането на демократичните институции и устойчивото икономическо развитие, обясниха от неправителствената организация.

Корупция и екология

Докладът на Transparency International тази година се фокусира върху опустошителното влияние на корупцията върху климатичната криза и разкрива тревожната връзка между високите нива на корупция и забавянето на ефективните климатични политики. По-голямата част от средствата, предназначени за борба с климатичните промени, са изложени на риск от злоупотреби, а липсата на прозрачност в управлението на тези фондове компрометира усилията за екологична устойчивост.
Индексът подчертава, че милиарди долари, предназначени за финансиране на проекти свързани с климата, са изложени на риск от злоупотреби и кражби.

Зелени политики и инвестиции

България е част от редица европейски инициативи за справяне с климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък. Средствата за екологични проекти идват основно от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз чрез Плана за възстановяване и устойчивост, както и от национални фондове. Средствата са насочени предимно за подкрепа за енергийния преход, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на възобновяемите енергийни източници, но при планирането, наблюдението и разходването им липсва всякаква връзка с мерки за управление на корупционния риск. При липсата на адекватни регулации и независим мониторинг рискуваме да попаднем в групата на страните, в които се злоупотребява със средствата и се прави просто „грийнуошинг“.

Глобални тенденции и мястото на България

Докладът на „Трансперънси Интернешънъл“ сочи, че повече от две трети от държавите по света получават резултат под 50, а средната глобална стойност на индекса остава непроменена – 43 точки. Дания оглавява класацията с 90 точки, докато държави като Сомалия (9), Венецуела (10) и Сирия (12) остават на дъното.

В контекста на Европейския съюз България продължава да изостава в сравнение със средното ниво за стария континент, което остава около 62,33 точки, показват също данните. Най-големите предизвикателства за страната остават борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие в управлението, показва още анализът на „Трансперънси Интернешънъл“.

Снимка: „Трансперънси Интернешънъл“