Златно кръстче с инициалите на Симеон Сакскобургготски пази повече от 80 години семейството на видинчанина Захари Сандов. Това разказа за БТА 50-годишният бивш военен, завършил Националния военен университет в Шумен - зенитно-ракетни войски, радио инженер и 11 години офицер в армията.
Осемдесет и три години неговото семейство пази ценна реликва - писмо, снимки и златно кръстче с верижка с инициалите на Симеон Сакскобургготски, които се предават от поколение на поколение.
На 16 юли 1937 г. Царство България празнува. Царят оповестява раждането на престолонаследника Симеон със 101 топовни гърмежа.
В чест на раждането на своя наследник цар Борис Трети обявява тридневен празник в страната, военните са повишени в чин, опростени са данъци. 4000 затворници са освободени. Отменени са всички смъртни присъди и са заменени с доживотни.
В народната памет обаче се е запечатало друго - оценките на всички ученици са повишени с една единица и през годината никой не повтаря класа, а отличниците вместо "Отличен 6", получават "Отличен 7".
Борис Трети дава подаръци на всички момченца, родени в същия ден с престолонаследника, които са 880. Част от подаръците цар Борис раздава лично, други се получават по пощата на адреса на децата.
Едно от децата, родени на една и съща дата със Симеон Сакскобургготски, е и бащата на Захари - Борис Лападатов от видинското село Свети Петър (днес Дружба).
"Баща ми Борис искрено обичаше Симеон Сакскобургготски. Много често като дете, а и по-късно като възрастен ми разказваше своята необикновена история", обяснява Захари Сандов. "През октомври 1937 г., три месеца след раждането на Симеон, до родителите на татко се получава писмо от цар Борис, което е доставено в селското кметство. Писмото престоява при селския кмет близо месец. Татко ми е разказвал, че кметът се страхувал да предаде писмото от царя и затова го задържал, но след месец започнал да се притеснява дали пък някой няма да му търси отговорност, че не е предал писмото и решава да го даде на дядо Лападат. Така семейството получава писмото от цар Борис, с което се съобщава, че подарява златно кръстче на детето им с монограф на Симеон, снимки на бебето и царското семейство. „Радостта в дома ни била голяма, а подаръците се пазели като най-скъп спомен в раклата на баба", разказва Сандов.
Голям портрет на Борис Трети пък стоял на видно място в къщата. В семейството се пази и още едно писмо, получено от кабинета на царя. То е от пролетта на 1943 г. „В писмото царското семейство пише до родителите на татко, че ако те желаят тяхната рожба да учи в първи клас заедно със Симеон, то да направят всичко възможно да уведомят канцеларията на цар Борис, за да се придвижат нещата“. Семейството не се възползвало от поканата, а месеци по-късно идва вестта за смъртта на Борис Трети, преразказва спомените на баща си Захари.
„Баща ми Борис пазеше най-чисти и добри чувства към Симеон и неговото семейство. В годините, когато Симеон бе в изгнание, той води кореспонденция с него и пази до смъртта си писмата от Мадрид“, казва Захари. „Най-голямата мечта на татко бе да се видят и срещнат лично със Симеон, но тя така и не се сбъдна“, обяснява Захари. „Когато през 1996 г. Симеон Сакскобургготски идва в България за първи път той посещава и Видин, но татко така и не успява да се види с него“, допълва Захари.
Бившият военен споделя, че баща му му завещал кръстчето, снимките и писмата от царското семейство. „Обещах на татко, че ще направя всичко възможно да се срещна със Симеон Сакскобургготски и да му разкажа за моя баща Борис. А семейната реликва ще продължа да пазя и да я предавам като ценен спомен на поколенията“, завършва разказа си Захари. И мечтае да може да се срещне лично със Симеон Сакскобургготски и да му разкаже историята на своя баща.
ИРЕНА Данаилова, БТА