Ръководителят на теренното проучване гл. ас. д-р Владислав Живков от Секцията по антична археология при Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи за намерен бронзов нагръден кръст – енколпион, свързан с духовния живот на Лом през Средновековието.   

"Към момента най-впечатляващата находка, свързана със съществуването на средновековното българско селище, е един кръст – енколпион. Кръстовете – енколпиони през Средновековието възникват още през късната античност през 5 век сл.Хр.Те са кухи и вътре се съдържали мощи на светци или парчета от светия кръст. Находката е затворена, в горял пласт, тоест изгубена. Предстои реставрацията й в лаборатория като се надяваме, че тя още пази част от мощи. Ако бъдат открити такива,  те ще бъдат предоставени на някоя от църквите в Лом за съхранение"  - каза Владислав Живков.Според специалиста находката е на около 1100 години и е от края на 9 и началото на 10 век сл.Хр. Това съвпада с периода на управление на цар Симеон Велики (893 - 927 година).Сходни находки са откривани при разкопки край село Якимово, както и в тогавашната столица – Велики Преслав. Старата столица е и вероятното място, където са изработени двата кръста-енколпиони от Лом и Якимово. Проучванията тази година са финансирани от бюджета на музея в Лом, със съдействието на местната общинска управа.Има и спечелен проект от Министерството на културата. В момента се приключва първият етап с местно финансиране. С финансирането от спечеления проект на Министерството на културата се очаква работата да продължат още един месец, а самите проучвания между месец и половина и два месеца, допълни Владислав Живков.
Античната крепост "Алмус" се намира в квартал "Калето". Представлява римски кастел с обща дължина на крепостната стена от около 200 м. и площ от 4 хектара.Според исторически източници укреплението датира от началото на 2 век. Смята се, че е имало речно пристанище, обслужващо военния флот и търговските кораби.От досегашните проучвания на кастела, започнали през 80-те години на миналия век, е известно, че античната крепост е загинала през втората половина или края на 6 век сл.Хр., но по време на Първата българска държава тя отново е заселена.