Изцяло запазена еднокамерна гробница откриха археолози, които извършват спасителни разкопки в района на некропола на античния римски град Рациария. Спасителните разкопки се извършват във връзка със стартиралата рехабилитация на пътя за Държаница (община Димово), който преминава именно през територията на некропола. Разкритите от археолозите структури, след тяхната реставрация и социализация, откриват чудесни възможности мястото да се обособи като подобект в рамките на Рациария, който да се посещава от туристи, каза ръководителят на спасителните разкопки доц. Здравко Димитров от Националния археологически музей. 

Археологът обясни, че за последно проучвателни дейности в некропола са извършвани преди 50 години. Той представи и резултатите от работата на екипа до момента, която включва разкриването на изцяло запазена еднокамерна гробница, на двукамерен гробищен комплекс, както и на гроб, в който е намерен изцяло запазен гробният инвентар. 
„Еднокамерната гробница е изградена по начин, че да имитира саркофазите. Тук е изключително интересно, защото тухлите са огромни – 40/30, не са 30/30, фугата, хоросанът е 5-6 см, обикновено е 3, хоросанът е изключително здрав, изобщо не се рони. Като цяло това е страхотно римско строителство от края на III, началото IV век“, обясни доц. Димитров. 
Макар че еднокамерната гробница е изцяло запазена, преди археолозите в нея успяват да проникнат иманяри – правят го, като пробиват дупка в горната част на структурата. Доц. Димитров отбеляза, че дълго време гробницата се спасява от иманярските набези благодарение на това, че се намира непосредствено до пътя за Държаница и когато е правен този път е била затрупани от насипи при строителството. Местонахождението на гробницата е установено при археологическото наблюдение, което е задължителна част при изпълнението на инвестиционен проект, какъвто е рехабилитацията на пътя. „Наблюдението го водеше колегата Илко Цветков от РИМ – Видин и той регистрира гробницата, сигнализира да се опазва. Какво се случва? Две нощи там не е имало патрул, който да пази. Тогава иманярите са издебнали и са влезли в гробницата“, обясни доц. Здравко Димитров. „Шансът е, че се е запазила толкова време. Малшансът е, че не можаха да я опазят институциите, които отговарят за това“, коментира археологът. 

Той обясни, че може да се направят предположения какво иманярите са успели да плячкосат от гробницата. За това археолозите съдят по намереното в други гробищни структури, датирани от същия период – обичайно инвентарът в тях включва монета, няколко керамични съда и евентуално накити. „Разбира се, има и изненади. Може да е била абсолютно празна, с по-малко инвентар, може и с повече. Така че не знаем какво се е загубило. Но за мен е важно, че е открита тази гробница и е съхранена чудесно. По-позитивният, по-важният момент, ако гледаме от тази гледна точка, е, че това нещо ще се съхрани, ще се експонира и че Общината иска да го направи част от туристическия продукт на Рациария“, сподели доц. Димитров. 

Макар е гробницата е ориентирана изток-запад, археолозите предполагат, че не става въпрос за християнски, а за езически гроб. „Има си инвентар – тази паничка, която беше останала от гробния инвентар, датирана от края на III, началото IV век, което е последната епоха преди приемането на християнската религия“, допълни археологът. 
Малко по-надолу по пътя археолозите проучват гробен комплекс – двукамерна гробница, която е много по-голяма, някъде към 40-50 кв.м, и предположението е, че е някъде от II-III век, тоест преди периода, когато Рациария е столица на провинция Крайбрежна Дакия. „Този тип съоръжения са не само двукамерни като структура, но и като разпределение на височина – в подземната част са били погребвани починалите граждани на Рациария, в надземната, която сега е разрушена в по-голямата си част, фактически са се извършвали погребалните церемонии и са се извършвали препогребвания, защото повечето от тези гробници са фамилни и когато почине всеки следващ наследник, той се погребва в същата гробница“, разказа доц. Димитров. 

Той допълни, че предстои да бъде проучена подземната част на този гробищен комплекс, която може да е дълбока дори до 1,50 м. Ръководителят на разкопките посочи, че надземната част на гробищния комплекс е била ограбена още през Античността и сега екипът разкрива само архитектурната й структура. „Явно гробницата е била известна и когато е правен този път, през 50-те или 60-те години, и тогава е била запазена, тъй като на това място пътят прави завой. Сега също ще се запази, за да може да се реставрира“, допълни доц. Димитров. 

Освен двете гробници, археолозите са установили също така и 11 гроба. Особено интересен за археолозите е Гроб 1, който е бил изцяло запазен. Освен скелета на целия погребан индивид, в гроба археолозите намират три канички ойнохое, една лампа и монета, както и една малка амфорка от огърлица. „Имаме още няколко гроба за допроучване, след което ще освободим трасето – тази част, която минава през некропола“, каза археологът.

Добър шанс е, че проучваните гробни съоръжения се намират покрай пътя, който предстои да бъде асфалтиран и реновиран, отбеляза доц. Димитров. „Между двете гробници – еднокамерната и двукамерната, сме говорили с кмета на община Димово Светослав Славчев, че ще се изгради малко отклонение и тук ще могат да спират туристи“, обясни ръководителят на разкопките. Той допълни, че така около двете гробници ще се оформи още един подобект от Рациария, редом с римската баня, центъра (старите разкопки при резиденцията), западната крепостна стена, Храма на Даяна в местността Поста (най-високото място) и лапидариума в центъра на село Арчар, които могат по проекти да се социализират и да се посещават от туристите. 

„Цялостно проучване на Рациария, както е Ефес да речем в Турция, е невъзможно да се направи – там работят сериозни археологически разкопки с голямо финансиране вече 200 години и са разкрили малка част от Ефес. Тук тепърва почваме да се занимаваме с археологията и социализацията, тъй като и при старите разкопки, на българо-италианската експедиция, е проучена само една съвсем малка част от обекта“, обясни доц. Димитров. 

След като приключат спасителните разкопки, през август, септември и октомври ще продължат редовните археологически проучвания в друг район на Рациария – римските терми (градската баня), където археолозите работят от няколко години. Тази година отпуснатото от държавата финансиране е в значителни размери – 400 000 лева.