Европейската комисия обяви вчера победителите в 32-то издание на конкурса на ЕС за млади учени, като най-добрите награди се връчват на шест проекта от България, Германия, Ирландия, Испания, Турция и Украйна. Победителите ще получат 7000 EUR за всеки от своите забележителни проекти в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), както и в социалните науки. Сред многото теми на научните изследвания бяха квантовите изчислителни технологии, иновативните слънчеви клетки и статистическото проучване на половото стереотипизиране на 5—7 годишните.

Около 80 процента от учителите в Турция са получили две дози от ваксините срещу КОВИД-19, заяви министърът на образованието Махмут Йозер, отбелязвайки, че нито едно от 71 320 училища в страната не е било затворено заради вируса. Броят на ваксинираните учители се увеличава с всеки ден, заяви Йозер пред частната NTV в събота.

На 6 август, когато министърът встъпи в длъжност, ваксинираните учители с една доза в Турция бяха 73 процента, а броят на учителите, ваксинирани с две дози - 59 процента.

Чeтиримaтa кocмичecки туриcти нa бoрдa нa кaпcулa нa SpасеX ce върнaхa нa Зeмятa, cлeд три пoлeт дни oкoлo плaнeтaтa. Тe ce привoднихa крaй крaйбрeжиeтo нa Флoридa, нeдaлeч oт нoc Кaнaвeрaл, oткъдeтo чeтиримaтa aмeрикaнци излeтяхa в Кocмoca в cрядa. Тoплинният щит нa Дрaкoн пoзвoли нa кaпcулaтa дa издържи cпуcкaнeтo, кoeтo ce зaбaви c чeтири oгрoмни пaрaшутa, cлeд кaтo кoрaбът бe дocтaтъчнo ниcкo в зeмнaтa aтмocфeрa. Cлeд тoвa бeшe изпoлзвaнa лoдкa нa SpасеX, cъoбщи БНР.

От 12 септември България е включена в списъка с държави от т.нар. „червена зона“, за пътуващите от която се налага 14-дневна карантина при влизане в Румъния.

Не подлежат на карантина:

Румънските власти въвеждат нова мярка за пристигащите от България, считано от 12 септември. По информация на посолството ни в Букурещ при влизане в Румъния българските граждани, които представят отрицателен резултат от PCR тест, ще могат да пребивават в страната максимум 3 дни (72 часа).

Министър-председателят Бойко Борисов пристигна в Истанбул, където ще присъства на тържествената церемония по откриването на газопровода „Турски поток“. В рамките на визитата си българският премиер ще проведе и двустранна среща с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Предходната среща на Борисов и Ердоган се състоя през юли миналата година в Сараево в рамките на Срещата на върха на държавните и правителствени ръководители в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Трима президенти и един премиер дадоха старта на газопровода "Турски поток". На официалната церемония в Истанбул рамо до рамо застанаха държавните глави на Русия, Турция и Сърбия - Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Александър Вучич, както и българският премиер Бойко Борисов.

Преди старта на тържествената церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ премиерът Бойко Борисов разговаря с президента на Русия Владимир Путин, с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и с държавния глава на Сърбия Александър Вучич.

България е една от страните, които ще получат повече пари, над 1 млрд евро повече в новия бюджет на ЕС и за първи път за страната ни са предвидени и допълнителни 200 млн евро за най-слабо развитите региони - за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет.

Вече повече от 60 години Европейският съюз се доказва като една от най-успешните световни организации, донесла на европейските държави редица положителни промени. От митническия съюз, общия пазар, свободното движение, еврото, Шенген до модел на сътрудничество, субсидиарност, единство в многообразието, демократични ценности, опазване на Европейското културно наследство. Европейският съюз инициира политически промени в много страни преди и след падането на Берлинската стена, внесе множество реформи, иновации и модернизация и остави на заден план десетки предразсъдъци.

Будапеща е град, минал през различни исторически превратности. И всяка от тях е оставила своя отпечатък върху днешния архитектурен облик на столицата на Унгария. Така на територия от около 550 квадратни километра съжителстват „перли“ на архитектурата от Средновековието, турски бани, примери за барокова архитектура, сгради от 19 век в неоренесансов, неоготически, модернистични и артдеко стил, както и постройки, носещи ясно чертите на архитектурата, типична за соцреализма.